Томек на военната пътека
- Автор: Шклярский Альфред
- Серия: Przygody Tomka Wilmowskiego #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сабина Радева
- Жанр: Детские и приключения
Электронная книга - «Томек на военната пътека». Краткое содержание книги:
Индианците замръзнаха на местата си. Според много стар обичай, когато индианска девойка хвърли кърпата си върху главата на изтезаван пленник, тя заявява, че го избира за свой мъж и моли да му подарят живота. Всички се обърнаха към Черната светкавица — окончателното решение трябваше да вземе вождът на племето. В техните очи се четеше нямо, пълно с напрежение очакване, защото девойката, която молеше милост за пленника, беше дъщерята на вожда, Скалното цвете.
Черната светкавица бавно отиде до стълба на мъките. Боцманът, който не знаеше индианските обичаи, очакваше смъртоносния удар. Постъпката на Томек го развълнува до дълбочината на сърцето. Безстрашният скиталец не се грижеше никак за собствения си живот, но съзнанието, че Томек трябва да загине заедно с него, му причиняваше непоносимо страдание. Тогава кой ще отиде на помощ на Сали?
Боцманът предполагаше, че индианското момиче от състрадание хвърли кърпата си върху главата му, за да не гледа как Пламтящия лъч ще изпрати в него смъртоносната си стрела. Но какво беше удивлението на моряка, когато веднага откриха главата му. Сега вече лесно се досети, че е станало нещо необикновено. При него стояха Томек, индианката и Черната светкавица и го пазеха от Пламтящия лъч, който държеше опънат лък.
Вождът Черната светкавица сурово гледаше пленника. По негова именно заповед красивото Скално цвете спаси живота на белия, при все че отдавна обичаше Пламтящия лъч. Черната светкавица знаеше какво става в сърцето на дъщеря му и на младия червенокож боец. Вождът знаеше това, но вече не се колебаеше. Та нали почти цяла нощ бе прекарал на гробищата сред великите прадеди, чието безстрашие и честност бяха им спечелили безсмъртна слава! Когато при прощалния поклон той беше се навел пред техните останки, ножът му се изплъзна от колана и падна на земята, а когато Черната светкавица поиска да го вземе, без да иска, докосна с ръка торбичката с лъковете и лулата на мира, които висеха на шията му. Нима това не беше явен знак, че трябва да прекъсне борбата и да остане верен на дадената клетва за приятелство с двамата бели? Суеверният индианец сметна тая случка за съвет, даден му от небесните сили. За това той посвети дъщеря си, при все че желаеше нейното щастие.
— Скалното цвете ти хвърли на главата своята кърпа — каза той. — Това означава, че желае да стане твоя жена и моли да ти бъде подарен животът. Искаш ли да се ожениш за индианка и да станеш член на нашето племе?
— Вървете по дяволите, не давате на човек да умре спокойно! — извика разсърденият боцман. — Какво ви е прихванало с това ваше сватосване?
Но в тоя момент Томек се обърна към боцмана и му каза на полски:
— Наистина ли си толкова голям егоист, че желаеш своята и моята гибел и гибелта на нещастната Сали? Не можеш ли да разбереш, че благородният вожд желае на всяка цена да те спаси от смъртта? Той ти предлага собствената си дъщеря!
— Хм, като го гледах какъв е, не смятах, че може да има толкова красива дъщеря — измърмори боцманът, смутен от тая вест. — Но разбери, братче, аз не искам да се женя! Жената за моряка е като котва…
— Престани вече с това! — рязко го прекъсна Томек разсърден. — Нямаш право да погубваш Сали със своя… инат. До сватбата има още толкова много време, най-напред ни чака военен поход. Кой знае през това време какво може да се случи.
— А сигурен ли си, че няма да ме накарат да се оженя веднага? — каза тихо морякът.
— Сигурен съм, че не. Погледни само Пламтящия лъч и ще разбереш, че после ще намерим някакъв разумен изход от това положение — тихо добави Томек.
— Хм, като че ли ми даде да глътна балсам! — отдъхна си боцманът. — Всъщност струва ми се, че все някак ще се измъкнем.
— А сега приеми предложението на вожда и му поблагодари.
Боцманът въздъхна като цигански мях и каза:
— Приемам, Черна светкавицо, твоето предложение. Благодаря и на Скалното цвете за доброто сърце! Изглежда, че още не ми е било писано да се пренеса във вашата Страна на вечния лов!
Вождът сериозно кимна с глава и накара дъщеря си да пререже ремъците, с които беше здрава вързан пленникът. Скалното цвете извади иззад колана си малък нож. След малко боцманът търкаше изтръпналите си ръце.
— Сега ще отидем в типито за съвещания, за да изпушим лулата на дружбата, а след това веднага ще тръгнем на път — заяви Черната светкавица.
Пред боцмана изведнъж застана Пламтящия лъч с къса пика в ръка. Той хвърли заплашителен поглед към белия великан и заяви: