Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— С най-голямо удоволствие — отговори Анжелика и преглътна с мъка. Краката отказваха да й служат.
— Но не с удоволствието, с което аз правя това за теб — засмя се той и я грабна на ръце.
Анжелика обгърна с две ръце врата му и се вкопчи здраво в него, докато той разкрачи крака, за да запази равновесие, и я притисна по-силно до себе си. Тя го погледна в очите и откри там такова безгрижие и такова неприкрито удоволствие, че сърцето й се сви от болка. Рейнолд се обърна и решително закрачи към задната стена на килера.
Зарезената отвътре врата се отвори без проблеми, макар че пантите изскърцаха сърдито. Рейнолд спря и се вслуша в мрака. След секунди излезе на тъмната уличка, спря отново и се огледа изпитателно. Нищо не се помръдваше. Той се обърна към близката улица, откъдето долитаха шумове, но само след миг отново спря.
Остави Анжелика до стената на сградата и се скри още по-навътре в черния мрак.
— Отвори вратата — нареди с тих глас той.
Анжелика протегна ръка, за да изпълни заповедта. Връхчетата на пръстите й едва успяха да стигнат до дървото, но тя все пак блъсна вратата и уличката веднага се освети от бледожълта светлина.
Анжелика се обърна към Рейнолд и изведнъж спря да диша. В светлия кръг лежеше мъжко тяло и на врата му се виждаше голямо петно засъхваща кръв. Рейнолд коленичи, за да провери пулса на падналия, и Анжелика разбра кой беше — безличната сива фигура, която очакваше Рейнолд на връщане от карнавала и която следеше нея и Дебора на пазара.
Шумът зад къщата! Тя бе чула как го убиха! При тази мисъл по гърба й пролазиха студени тръпки.
— Ето къде било подкреплението — установи сухо Рейнолд.
— Той работеше за теб — прошепна безпомощно тя.
— Между другото.
— Вероятно не си разчитал особено много на помощта му?
— Казах му да повика още няколко мъже. Очевидно те са офейкали при първата трудност — ако изобщо са дошли. Вината е моя. Не трябваше да действам така прибързано.
Анжелика улови угризенията в гласа му.
— Откъде можеше да знаеш, че това ще се случи?
— Трябваше да го знам — отхвърли възражението й той. После скочи на крака и се обърна към нея.
— Мисля, че вече мога да ходя — прошепна тя. Може би Рейнолд не я чу, защото пристъпи по-близо и отново се наведе, за да я вземе на ръце.
Тримата мъже дойдоха откъм съседната улица. Двамата бяха едри и широкоплещести и светлината, която падаше върху тях, ги правеше великани. Третият беше по-строен и увит в наметка. Когато уловиха някакво движение в мрака, тримата спряха.
Рейнолд едва успя да притисне Анжелика до стената. После направи крачка напред, обърна се към тримата мъже и привлече вниманието им върху себе си.
— Я виж ти! Какво правиш тук, приятелче?
В дрезгавия глас на Клем Скагс прозвучаха смайване и гняв. Без да се бави, едрият мъжага измъкна ножа си от колана и махна на брат си да заобиколи, за да нападне изотзад. По-младият изпълни безмълвно заповедта и се плъзна покрай стената на съседната сграда. Третият мъж не направи опит да се намеси, а остана неподвижен в мрака.
Рейнолд и Клем обикаляха в кръг, приведени, с разперени ръце, готови за нападение и отбрана. Когато Рейнолд излезе на светло, стана ясно, че не е въоръжен.
— Хайде, момко — подкани го тържествуващо Скагс, — да те видим какво ще правиш без тънката си шпага.
Той се хвърли напред като бик. Ножът, който стискаше в десницата си, разсече въздуха, но Рейнолд умело избягна удара. Великанът изрева гневно и се обърна към брат си, който настъпваше предпазливо в гърба на нападнатия:
— Аз ще се погрижа за него. Внимавай момичето да не избяга!
Другият мъж се поколеба, после се дръпна назад.
— Много си самонадеян — установи презрително Рейнолд и погледна противника си право в очите. — Не е хубаво да оставаш без човек, който да ти пази гърба.
Скагс избухна в луд смях.
— По дяволите, човече, аз съм смес от алигатор и мечка! Мога да вия като куче и да тичам като вълк. Край реката няма друг, който да си служи с ножа като мен, да го знаеш.
— Само от майка ти те е страх — изсмя се Рейнолд. Обитателите на крайречния квартал бяха известни с хвалбите си.
Скагс изруга с най-мръсни думи и се втурна разярено към противника си. Наистина беше недодялан като мечка. Рейнолд избягна сръчно поредния удар и отново зае отбранителна позиция.
Лицето на великана пламна от гняв. Той не умееше да се бие като джентълмен, в движенията му нямаше гъвкавост, физическата сила и животинското настървение бяха всичко, което притежаваше. Но беше много опасен, защото уличката беше тясна и тъмна и Рейнолд нямаше много възможности да избягва блестящото острие на ножа му.