Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
По-големият от синовете на мама Скагс, Клем, изрита лежащия на пода мъж и изчака дали ще има някаква реакция. Като видя, че мъжът не се помръдва, той изръмжа доволно няколко думи под носа си, от които Анжелика не разбра нищо. Двамата братя се обърнаха и закрачиха тежко към кръчмата.
От страх да не се върнат, Анжелика изчака малко. После мъчително се претърколи към мястото, където лежеше Рейнолд. Опря се на лакти и погледна към него, но не можеше да освободи ръцете си, за да го докосне и да провери бие ли още сърцето му. Сведе лице над неговото и опря буза върху устата му, за да провери дали още диша.
Изведнъж коравите мъжки устни се притиснаха силно върху меката й кожа. С едно-единствено гъвкаво движение Рейнолд обхвана раменете й и се претърколи заедно с нея. Анжелика се озова легнала по гръб, а той лежеше отгоре й и се опираше на лакти.
— Проклета малка женичка — прозвуча веселият му шепот. — Човек се старае, колкото може, и въпреки това му иде да си оскубе косите. Какво още трябва да направя, за да те предпазя от опасност?
Шумът, който издаде Анжелика, беше пълен с искрено възмущение. Дори да нямаше парцал в устата, тя просто не беше в състояние да говори. Коравото му тяло я притискаше от гърдите до глезените. Мъжът й очевидно не беше пострадал от отровните питиета; а частта на тялото му, която се притискаше между бедрата й, беше необичайно твърда.
— Да, да, разбирам, че си изтощена — въздъхна Рейнолд, сякаш беше чул смислен отговор. — И си права, че трябваше да дойда по-рано. Реших обаче, че ще ми е трудничко да се справя с цялата „Галатин Стрийт“, а подкреплението се бави.
Пиян. Не много, но достатъчно, за да се разбъбри и да разкрие неща, които иначе не би казал. Достатъчно, за да се усети нежността в гласа му. Анжелика замърда отчаяно с глава, за да му напомни да измъкне парцала от устата й.
Рейнолд я погледна замислено, надигна се, за да я освободи от тежестта на тялото си, и започна да развързва въжетата, които стягаха китките й.
— Говоренето може да бъде и благословия, и проклятие — мърмореше той. — Не съм сигурен ще имаш ли глас да изречеш всички проклятия, които си ми приготвила.
Анжелика го погледна умолително. Той трябваше веднага да освободи устата й! Не й достигаше въздух. Когато Рейнолд най-после благоволи да измъкне отвратителния парцал от устата й, тя пое дълбоко дъх и изведнъж се разкашля мъчително. Така не чу проклятието, което се изтръгна от устата на мъжа при вида на парцала.
— Много ли пи? — попита задъхано тя, щом си възвърна гласа.
— Три чаши повече, отколкото исках, две повече, отколкото имах нужда, една повече, отколкото посмях. Колко прави общо?
— Спести си тъпите шеги! — изсъска вбесено тя. — Във всички питиета слагат…
— Упойващи капки, знам. Значи трябва бързо да изляза оттук и да се отърва от алкохола в стомаха си. Знаеш ли, той мирише на кравешки… о, по дяволите! — На лицето му грейна усмивка. — Сигурно няма да ти се отрази много добре, ако започна да повръщам пред очите ти. Но само като си помисля за виното и… Господи, какво са направили тези гадни кучета!
Той изруга полугласно и въпреки отчаяното си положение, Анжелика едва не избухна в смях, толкова подходящи бяха имената, с които нарече двамата братя Скагс. Рейнолд развърза стегнатите въжета и огледа внимателно изранените й, подути, омазани с кръв китки. Обзета от внезапно смущение, тя прошепна:
— Сама си го причиних. Сега обаче трябва да се махнем оттук.
— Ако си успяла да се подредиш така, макар че беше здраво вързана, значи имаш някои таланти, които досега са останали скрити от проницателния ми поглед — рече тихо той и погледът му се помрачи, защото се беше заел с глезените й. — Въпросът, който си поставям, е защо толкова отчаяно си се опитвала да се освободиш.
— Те очакват някакъв мъж, който е платил, за да ме отвлекат.
— И те е страх, че ще го изпуснеш? Струва ли си да се обезобразиш заради него? Или го направи, за да предизвикаш съчувствието му?
— Направих го, защото чух гласа ти в кръчмата и защото знаех, че след няколко чаши ще паднеш в безсъзнание — отвърна гневно тя. — Не знам защо, но реших, че трябва да те спра. Това не ми се удаде, но все пак не е достатъчна причина да приемеш, че съм очарована от възможността да бъда продадена на някакъв непознат. Мисля, че той е вече тук и ако побързаш, ще успеем да се измъкнем от лапите им. Освен ако не изпитваш желание да узнаеш как се чувства човек, когато Мей Скагс седне отгоре му.
— Само при мисълта за това ми се завива свят — промърмори Рейнолд, развърза и последното въже от глезените й и я издърпа да стане. — Наистина ли мислиш, че би направила такова нещо?