Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
— Рейна?
Вече се бе отдалечила, но все пак се обърна към него. Накани се да го стресне с един от своите непредсказуеми темпераментни изблици, но така си и остана с отворена уста, защото в първия миг не можа да различи онова, което й подхвърли Ранулф.
— Мисля, че е ваше — добави той с меден глас. — Не е прилично да оставяте такива вещи без надзор. Нали знаете, на мъжете само това им дай и веднага започват да си въобразяват какво ли не.
Загубила ума и дума, тя се загледа в парчето плат, което държеше в ръката си и задиша тежко. Руменина обля лицето и. Ужасена напъха гащичките в широкия ръкав, хвърли унищожителен поглед на съпруга си и се измъкна пъргаво навън, преди някой да е забелязал как внезапно се е смалила. Усети потребност да се напъха в миша дупка.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
Настъпи здрач. Небосклонът потъмня от прииждащите облаци, но Рейна успя да се добере до жилищното крило преди да паднат първите капки. Остатъка от следобеда бе прекарала в селото. През седмицата бе пренебрегнала своите болни и ранени и бе крайно време да се погрижи за тях. По правило посещаваше селото по веднъж на няколко дни за по час-два, ако, разбира се, нямаше тежко болни. За щастие този път случаят бе точно такъв.
Сестрата на пекаря отново чакаше бебе и се нуждаеше от смес за чай. Старият Делуин пък се надяваше да получи растък за подутите си стави. Червената Алма, селската курва, бе пострадала, докато дояла кравата — добичето я ритнало и от леката рана се развило тежко възпаление. Рейна й остави достатъчно хвощ, който можеше да се използва за много неща, както и мехлемът от иглика, любимото средство на Алма против лунички. Както винаги имаше хора с настинка, гърлобол или треска. Този път трябваше да се лекува и едно ухапване от куче, на няколко деца се бяха появили глисти. И така, както се грижеше за другите, Рейна реши да забърка и за себе си извлек от сладки теменужки, който притежаваше успокоително действие.
Остана много по-дълго, отколкото бе нужно. Тя бе доста сръчна и се справяше с лечебните си задължения най-много за два часа. Този път обаче разтегли доста посещенията си при болните — отговаряше обстойно на всички въпроси, засягащи новия господар, и изобщо забавяше завръщането си в Клайдън по всевъзможни поводи. В основата на всичко бяха страхът и малодушието, нещо, което не допринасяше за доброто й самочувствие. Бе оставила гостите си сами до края на деня, и то без капчица угризения на съвестта.
Но можеше ли някой да я упрекне за държането й? Поднесоха обеда твърде късно, тъй като тя се завърна в залата след дълго колебание. И всеки път, когато погледът на Ранулф се спираше върху нея, руменината избиваше на лицето й. Тя бе убедена, че съпругът й се присмива тайничко, загдето толкова време не бе забелязала липсата на една тъй важна част от женския тоалет. Бе убедена, че никога не ще преодолее претърпяното унижение. Той обаче, този дявол, този съвършен образец на пошъл хумор, той е бил наясно още от по-рано и за миг само я притисна натясно.
Тя избяга тогава по най-бързия начин и сега все още не желаеше да се върне. Надяваше се единствено, че Саймън е изпълнил молбата й и че в момента развежда Ранулф из имота.
Стигна до пристройката, скочи от коня и връчи юздите на едно от конярчетата. В този миг забеляза, че Ейлмър я наблюдава. Този път момчето не се спусна както обикновено към нея, за да я поздрави и тя си спомни, че от доста време не е разговаряла с него — по точно, от нападението на Дьо Рошфор та до този ден. Все пак през цялото това време тя прехвърли много от задълженията си на останалите дами, за да обърне по-голямо внимание на своите гости.
Момчето се бе облегнало на страничната стена на един от навесите. Когато забеляза обаче, че го е видяла, то извърна демонстративно глава встрани. Рейна веднага разбра, че тук нещо не е наред и вместо тя да го извика при себе си, прекоси двора без да бърза, независимо че вече затупкаха първите капки дъжд. Спря се пред момчето и веднага забеляза, че то си има компания — в скута му, завита на кравай, се бе излегнала лейди Ела.
Рейна не спомена нищо за котката, а попита направо:
— Избягваш ли ме, Ейлмър?
Той не я погледна.
— Бяхте много заета, господарке.
— Точно така е — отвърна тя и приседна до него. Тясната козирка над главите им не ги предпазваше достатъчно от дъжда и затова младата жена, както впрочем и детето, престана да обръща внимание на влагата. Най-странното бе обаче, че и котката не избяга. Гадинката явно бе колкото грозна, толкова и глупава.
— Мислиш ли, че като съм се омъжила, нещо се е променило? — попита тя изпитателно.