Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
— Е, добре тогава — започна Уолтър. — Но първо трябва да ви кажа, че Ранулф винаги е имал трудности с жените.
Рейна изпръхтя.
— Не е възможно. С това лице…
Той сбърчи чело.
— Именно поради това лице. Сигурно някои мъже биха продали душата си на дявола, за да изглеждат по този начин, но Ранулф никога не е държал на красотата си. Като изключим факта, че е буквално копие на баща си, чието име обаче не бива да се споменава пред него по никакъв повод, в Монфор той трябваше да понесе и ужасни подигравки.
— Но нали подобно държане сред момчетата е нормално?
— Да, той действително ги приемаше със снизхождение, надявайки се, че в крайна сметка ще получи по-добро възпитание от останалите. Това продължи обаче до деня, в който съзря своя образ. В селото нямаше огледала, а водата в езерцата бе доста мътна и човек не можеше да се огледа. Ранулф просто не бе наясно как изглежда. Един ден обаче някакъв злобар, оръженосец на Монфор, му тикнал огледало пред лицето, за да му докаже, че прозвището „хубавата мома“ отговаря на истината.
— И той изпаднал в ужас, така ли? — предположи Рейна.
— Точно така. Разбира се, Ранулф пребил от бой момъка, който му отворил очите по такъв начин. След този инцидент попрестанаха с насмешките, но той вече разбрал защо го преследват момите и това прозрение го изпълнило с неприязън към тях. Защото преди това си мислел, че в негово лице те виждат просто приятел. Сега обаче осъзнал, че ги привлича единствено неговата външност.
— Нима искате да повярвам, че за него хубостта няма значение?
— В ранната му младост нещата стояха точно така, милейди. Те прииждаха вкупом на плаца, всякакви там камериерки, кухненски прислужнички, доячки и прочее. Кискаха се на висок глас и пречеха на упражненията. А пък рицарите, които ни обучаваха, знаеха отлично за кого са предназначени овациите и по тази причина бедният Ранулф беше „рендосван“ дваж повече от нас, останалите.
— Да, но когато стана по-голям, тогава…
— О, можете да ми вярвате, че употребяваше наред всички жени, които му се хвърляха на врата. Само че той изобщо не си въобразяваше, че го правят за нещо друго, освен да се похвалят пред приятелките си с новото завоевание. И тогава го откри лейди Ан. Първо обаче трябва да спомена лейди Монфор.
— Жената на лорда ли?
— Да, дама, чийто разцвет бе отминал. Тя се опита да съблазни един петнадесетгодишен юноша. Беше ужасно смешно и жалко. Само че госпожата не възприе нещата по този начин, когато той я отблъсна. Бе направо вбесена и реши да спаси гордостта си, като за отмъщение разказа на лорда, че Ранулф се е опитал да й посегне. В резултат го нашибаха с камшици пред перовете на лорда.
Рейна смръщи чело.
— А той защити ли се по някакъв начин?
— О, никой, дори и мъжът й не повярва на нейните обвинения. Само че жената на лорда не може да бъде наречена лъжкиня и затова наказаха Ранулф. Този случай привлече вниманието на лейди Ан, храненицата на Монфор. Тя бе около година по-възрастна от Ранулф, с възхитителна външност и усмивка, която озаряваше пространството около нея, и очи като…
— Не ставайте прекалено поетичен, сър — прекъсна го Рейна с неохота. — Значи е била хубава — така и кажете.
Уолтър се ухили глуповато.
— Да, тя бе наистина много красива и всеки паж, оръженосец или рицар бе поне мъничко влюбен в нея.
— Вие също, нали?
Той повдигна рамене.
— Но когато лейди Ан съзря Ранулф, всички останали престанаха да я интересуват… или поне така изглеждаше на пръв поглед. И един ден, докато той все още бе прикован на легло след бичуването, тя се промъкна в неговата стая. Тогава започна и тяхната връзка. Както можете да си представите, той хлътна до уши и си мислеше, че същото се отнася и за нея.
— Ако сте решили да ме убеждавате, че причина за враждебното му отношение е разбитото му сърце, то…
— Нямаше да е зле, ако е така, милейди, но ако вие не проявите малко търпение и не изслушате разказа ми докрай, аз…
Нима гласът й бе прозвучал раздразнено? Какво ставаше с нея? Е, добре, слушаше истории, случили се с мъжа й и друга жена. Нали тя самата настоя да ги изслуша?
— Продължавайте, сър Уолтър, а аз ще се помъча да се въздържам от прибързани заключения.
Той само кимна и лицето му стана по сериозно от всякога.
— Взаимната страст на двамата продължи месеци, но най-сетне настъпи денят, в който връзката им донесе плод. Лейди Ан се изповяда на Ранулф, че очаква дете.
Рейна не бе особено изненадана от развоя на събитията в разказа. Щеше повече да се учуди, ако мъжът й нямаше незаконородено дете. Вярно, че такива неща не се случваха всеки ден с благородните дами, но пък не бяха и кой знае какво изключение. Пример за това бе неговият полубрат-благородник.