Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Спокойствието на духа е непостижимо за ума, който е запознат, само със законите на физическия свят. Индивидуалността, явяваща се тук като ограничено същество, там е голяма като света, душата е личност тук, а там е планета. Когато някой разглежда безпомощността на това измерение, не може дори за миг да си представи величието, лекотата, удобствата, благоприятните условия и възможностите в следващия свят. И тук всичко е в човешката природа — тя е такава, че онова, което е неизвестно за човек, не значи нищо за него. Веднъж при Хазрат Али дошъл един песимист и казал: „Наистина ли съществува задгробният живот, за който ни говориш, предписвайки ни да се въздържаме от онова, което искаме, да водим благодетелен и благочестив живот? Ами ако няма никакъв задгробен живот?“ Али отговорил: „Ако няма задгробен живот, тогава аз ще се окажа в такова положение, в каквото си и ти. Но ако съществува задгробен живот, аз ще спечеля, а ти ще загубиш!“ Животът живее, а смъртта умира; този, който живее, ще бъде жив, ще трябва да живее; няма алтернатива.
Проявлението е хубав сън, илюзия, предизвикана от наслояване на покривало над покривало. Душата е обвита с хиляди воали. Те не носят щастие на душата, а причиняват само опиянение. Колкото повече душата се отдалечава от своя източник, толкова по-силно е опиянението. В известен смисъл това опиянение способства за пътешествието на душата към изпълнение на нейната цел, но целта на душата се постига посредством страстен стремеж. Към какво страстно се стреми тя? Към яснота. И как се постига тази яснота? Като се свалят воалите, обвиващи душата и отделящи я от нейния истински източник и цел. Какво освобождава душата от воала на илюзиите? Промяната, наречена смърт. Това изменение може да стане с душата независимо от нейното желание и тогава се нарича смърт. Това е твърде неприятно преживяване, като да изтръгнеш от пияния бутилката вино — първоначално е твърде болезнено за него. Това изменение може да се осъществи и по волята на душата, която отхвърля обкръжаващите я воали и достига до усещането за яснота още приживе на земята, макар и за миг. Усещането, което душата, опиянена от илюзии, достига след милиони и милиони години, все пак не е съвсем същото.
Преживяването на първото е фана — унищожение, а осъществяването на второто — бака, възкресение. Душата, привличана от магнетичната сила на божествения Дух, се влива в него с радост, неописуема с думи, подобно на любящо сърце, отдаващо се в ръцете на любимия. Дълбочината на радостта е толкова голяма, че нищо от онова, което душата някога е преживявала, не е водело до такова забравяне на личния „аз“. Това отхвърляне на „аз-а“ се превръща в истинско самоосъзнаване.
В този момент душата напълно осъзнава: „Аз съществувам“. Само душа, която съзнателно достига този стадий на осъзнаване, изпитва най-висшите изживявания. То е като разликата между човек, който пътешества с определена цел, радва се на всяка крачка и на всяко преживяване и се наслаждава на всеки миг от своето пътешествие, приближавайки все повече целта, и човек, който никога не е пътешествал.
Мистичният смисъл възкресението
Какво е точното значение на възкресението, описвано в Библията? Възкресение е онзи миг след смъртта, когато душата осъзнава всички свои преживявания. Тъй като душата е свързана с всичко във вселената, индивидуалното възкресение е вселенско възкресение. Когато Христос възкръснал от мъртвите, той казал: „Който повярва… ще бъда спасен“. Мъртъв е онзи, който не е осъзнал безсмъртието си. Възкръсва онзи, който съзнава своето безсмъртие. И думите на Христос означават, че този, който е познал Бога, е познал и безсмъртието и никога няма да умре, и че онези, които вярват в Бог, които познават Бога — никога не умират. Какво е смъртта може да разбере само човекът. Птиците и зверовете чувстват само неподвижност, настъпваща в резултат на смъртта, чувстват липсата на живот, но не осъзнават в действителност какво представлява смъртта. Аз съм виждал птица, която, когато нейният самец беше прострелян и падна мъртъв, се спусна до него, побутна го с клюна си и когато почувства, че е неподвижен и безжизнен, отпусна глава и умря, преди ловецът да се приближи. Виждал съм как едно куче умря веднага, когато видя мъртвия си другар, с който живееше заедно. И все пак животните чувстват само неподвижността, липсата на другар. Те не могат напълно да осъзнаят истинската природа на смъртта.