Заключената стая
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
Преди началството да се разпореди личният състав да се отправи към мястото на произшествието, беше атакувано самото полицейско управление и докато се осъзнаят какво е станало, оказа се, че целият тактически резерв е блокиран в двора. Така, че се наложи сътрудниците да се отправят към Русенлюндсгатан с таксита или със собствените си коли, които не бяха снабдени с радиопредаватели.
Монсон пристигна там в три часа и седем минути. Опитните пожарникари вече се бяха справили с пожара; огънят беше причинил незначителни вреди на един празен гараж. Съсредоточените в района на взрива крупни полицейски сили не откриха нищо подозрително и намериха само разрушената карета. А след осем минути един от моторизираните патрули чу в приемника си съобщение, че в деловия център на града е нападната банка.
В това време Малмстрьом и Мурен вече бяха напуснали Малмьо. Някой беше видял, че от банката се отдалечава син фиат. И понеже нямаше преследване, след няколко минути приятелите се разделиха, като всеки седна в собствената си кола.
Едва след като най-сетне полицията успя да въведе ред в собствената си къща, избавяйки се от фургона и горящите кашони, градът беше затворен. Най-добрите сили на страната бяха хвърлени в издирването на синия фиат. Намериха го след три дни в един от хангарите на източното пристанище на Малмьо; в колата лежаха комбинезоните, маските „фантомас“, гумените ръкавици, пистолетите и разни други дреболии.
Хаузер и Хоф заслужиха честно щедрия хонорар, вложен на личните сметки на техните съпруги. Те задържаха позицията пред входа на банката почти десет минути след като Малмстрьом и Мурен изчезнаха.
Въпреки всичко Хаузер успя да избяга — през Хелингсборг и Хелсингер той напусна безпрепятствено страната.
А Хоф го пипнаха — пипнаха го заради непростима грешка. В четири без пет той се качи на борда на ферибота „Малмьохюс“, облечен в сив костюм, бяла риза с връзка и… чер куклуксклановски капишон. Проклета разсеяност…
Полицаите и митничарите го пуснаха, предполагайки, че на ферибота ще има маскарад, но той предизвика подозрение в екипажа и при пристигането в Копенхаген предадоха Хоф на един възрастен датски полицай, който едва не изтърва от почуда бутилката си с бира, когато задържаният смирено постави върху масата в тясната дежурна стая два заредени пистолета, плосък нож и нещо подобно на граната.
Освен билета до Франкфурт в Хоф имаше и пари, а именно: четиридесет западногермански марки, две датски десетачки и три шведски крони и тридесет и пет ере. Така че в крайна сметка загубите на банката възлязоха на два милиона шестстотин и тридесет хиляди и четиристотин и деветдесет крони и шестдесет и пет ере.
А по това време в Стокхолм ставаха странни неща.
И най-смайващото от тях преживя Рьон.
Бяха му дали шест полицаи и сравнително скромната задача да държи под наблюдение Рюсенлундсгатан и да залови помощника А. И понеже улицата беше доста дълга, той се постара да разпредели целесъобразно силите си. Двама в колата съставиха мобилния отряд, а другите четирима заеха стратегически пунктове.
Булдозера Улсон му беше заповядал да действа спокойно, главното да не губи самообладание, каквото и да се случи.
В три без двадесет и две минути Ейнар Рьон стоеше точно срещу кафене „Бергсгрюван“. Нищо не помрачаваше настроението му, когато към него се приближиха двамина юначаги — мърляви като повечето минувачи по стокхолмските улици.
— Да запалим — рече единият от тях.
— Че аз нямам цигари — миролюбиво отвърна Рьон.
Миг и до корема му се допря наваха, а в опасна близост с главата му се залюля велосипедна верига.
— Ах ти, вмирисана треска — процеди младежът с навахата. И каза на приятеля си:
— За теб е портфейлът. За мен часовникът и пръстена. След това ще боднем дядката.
Рьон никога не беше се прочувал като майстор на джиу-джицу или карате, но все пак помнеше някои хватки.
Той ловко подкоси момъка с ножа, който удивено се приземи по гръб. Но следващата хватка Рьон приложи с по-малък успех. Той се наведе встрани, но недостатъчно бързо и веригата го удари малко над дясното ухо, така че пред очите му притъмня. Въпреки това, докато падаше, успя да повали и втория нападател.
— Ах, деденце, поръчвай си панихида — изсъска младежът с навахата.