Заключената стая

— Изобщо тук всичко скоро ще бъде ликвидирано. Но дядката помни още времето, когато в тази дяволска съборетина са се блъскали двадесет и пет работяги, по които са крещели двама надзиратели. За това ми е разказвал двеста пъти.

— В такъв случай той навярно си спомня работника по име Свярд. Карл Едвин Свярд.

Старецът погледна Мартин Бек с мътни очи.

— Какво се е случило? Аз нищо не знам.

Ясно: от кантората вече са съобщили, че полицията търси някой, който да познава Свярд.

— Почина той, Свярд, почина, отдавна го погребаха — отговори Мартин Бек.

— Почина ли? Значи това било… Е, в такъв случай — помня го.

— Не преувеличавай, дядо — намеси се момъкът. — А кого разпитва оня ден Юхансон? Без полза. Мозъкът ти е в паяжина.

Изглежда той реши, че няма защо да се страхува от Мартин Бек, защото запуши спокойно нова цигара и продължи:

— Казвам ви със сигурност, че дядото е изкукуригал. Следващата седмица го уволняват, а от догодина ще получава пенсия. Ако доживее.

— С паметта ми е всичко наред — оскърбено възрази старецът. — Друго може да съм забравил, но Карл Свярд помня добре. Но никой не ми каза, че е умрял.

Мартин Бек слушаше мълчаливо.

— На оня свят никой не може да му навреди — философски заключи старецът.

Младежът стана, вдигна бидона и закрачи към вратата.

— Защо се бави този дяволски камион? — измърмори той, — В този старчески дом човек може да плесеняса.

— Що за човек беше този Карл Свярд? — попита Мартин Бек.

Старецът поклати глава, изхрачи се отново и едва не уцели дясната обувка на Мартин Бек.

— Какъв човек? Това ли е всичко, което искаш да узнаеш?

— Да.

— А той наистина ли е умрял?

— Наистина.

— В такъв случай разрешете да доложа, че Карл Свярд беше първият мръсник на тази мръсна страна. Тоест, аз не съм срещал друг такъв мръсник.

— Какво особено имаше в него, в този Свярд?

— Особено? Което е вярно, вярно си е — той беше особен лентяй, друг като него нямаше. Освен това скрънза, каквато светът не е виждал, и отвратителен другар. Може и да умираш, но глътка вода от него не чакай.

Замълча, след което добави лукаво:

— Вярно, в една работа си го биваше.

— Например?

Старецът отмести поглед, помълча, след което каза:

— Например? Да се подмазва на началството. И да прехвърля на другите своята работа. Да се преструва на болен. Изкара си инвалидност навреме, не дочака да го уволнят.

Мартин Бек седна на сандъка.

— Все пак ти не искаше да ми кажеш точно това.

— Аз?

— Да, ти.

— Карл, наистина ли е пукнал?

— Умря. Честна дума.

— Откъде у фараона честна дума… Изобщо, не е хубаво Да се одумва покойник, макар че според мен това не е толкова важно — важното е с живите да живееш по съвест.

— Подписвам се с двете си ръце — каза Мартин Бек. — Кажи ми, в коя работа си го биваше Карл Свярд?

— Знаеше кои сандъци да разбива? Но всичко вършеше в извънработно време, за да не дели с никого.