Заключената стая
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
„Това е невъзможно, нямаме време. Много ли е срочно?“
„Извънредно срочно. Вие сте длъжни да го свършите“.
„Но нямаме време“.
„Кой е непосредственият ви началник?“
След като получеше отговор на въпроса си, Мартин Бек правеше отметка в бележника си. Вярно, не навсякъде го съпътствуваше сполука, но все пак в бележника му се появиха вече достатъчно много отметки.
При осмия разговор той изведнъж се досети:
— А какво става с повредената стока след като компанията изплати застраховката?
— Естествено стоката се проверява. И ако е съвсем повредена, нашите служители могат да я закупят с намаление.
Ама, разбира се. Оттук също: може да излезе нещо.
Не му се наложи да набира деветия номер.
Изведнъж телефонът сам иззвъня. Мартин Бек е притрябвал на някого.
Нима?… Не, не позна.
— Бек слуша.
— Елм се обажда.
— Здравей, благодаря ти, че позвъни.
— Което си е вярно, вярно е. Но ти, както се казва, днес се държа напълно прилично и аз реших да ти окажа последна услуга.
— Последна?
— Ами, че да, докато не са те направили началник-канцелария. Виждам, че ти си намерил своята гилза.
— Изследвахте ли я?
— Че за какво, мислиш, ти звъня? — остро каза Елм. — Ние нямаме време за празни приказки.
„Май че ми готви някаква изненада“ — помисли Мартин Бек. Елм обикновено звънеше тогава, когато искаше да шашне човека с неочаквана новина. Във всички останали случаи трябваше търпеливо да се чака писменото заключение.
— Смятай ме за твой длъжник — каза той на глас.
— И още как — отвърна Елм. — А сега слушай какво ще ти кажа за твоята гилза: доста е препатила. С такъв материал не се работи лесно.
— Разбирам.
— Какво ли разбираш ти… Но очевидно искаш да знаеш дали гилзата е свързана с куршума, който е намерен в тялото на самоубиеца?
— Да.
Мълчание.
— Да — повтори Мартин Бек. — Много искам да знам.
— Свързана е — каза Елм.
— Това сигурно ли е?
— Нима не ти казах, че ние тук не се занимаваме с догадки?
— Извинявай. Значи гилзата е от този куршум.
— От него е. Пистолетът да е случайно при тебе?
— Не. Нямам представа къде е.
— Затова пък аз знам къде е — сухо произнесе Елм, — Той лежи пред мен на бюрото.
XXX.
В леговището на специалната група на Гунгсхолмсгатан цареше мрачно настроение. Булдозера Улсон беше отскочил до полицейското управление за инструкции. Началникът на ЦПУ издаде заповед, в печата да не изтече никаква информация и той нямаше търпение да узнае какво точно не трябва да изтече.
Колберг, Рьон и Гюнвалд Ларсон седяха мълчаливо, в пози, които изглеждаха като пародии на Роденовия мислител.
На вратата се почука и в кабинета влезе Мартин Бек.
— Здравейте — каза той.
— Здравей — отвърна Колберг.
Рьон кимна. Гюнвалд Ларсон изобщо не реагира.
— Какво сте провесили носове.
Колберг погледна приятеля си.
— Сигурно има причина. Затова пък ти си доста бодър. Просто не може да те познае човек. На какво дължим внимание? Тук никой не идва доброволно.
— Смятай ме за изключение. Ако не греша, при вас тук се намира един оригинал на име Мауритсон.
— Тук е — потвърди Рьон. — Убиецът от Хурнсгатан.
— За какво ти е? — подозрително попита Колберг.
— Искам да се видя за малко с него.
— За какво?
— Да си побъбрим малко, ако е възможно.
— Не виждам ползата — каза Колберг. — Той говори всичко, но не и това, което трябва.
— Отрича?
— Изцяло. Но той е разобличен. Намерихме в къщата му дрехите, с които е действувал. Намерихме и оръжието, с което е извършено убийството. Пистолетът е неопровержимо доказателство.
— По какъв начин?
— Серийният номер е изтрит. Браздите по метала са направени от пилата, която намерихме в чекмеджето на нощното му шкафче. Потвърждава се от микрофотоснимката. Изцяло. А той отрича нагло.
— Аха — каза Рьон. — Свидетелите също го познаха.
— Да… — Колберг замълча, натисна няколко копчета на телефона и се разпореди.
— Сега ще го доведат.
— Къде мога да поговоря с него? — попита Мартин Бек.
— Ако искаш в моя кабинет — предложи Рьон.
— И, моля те, пази тази мърша — процеди Гюнвалд Ларсон. — Нямаме си друга.
… Мауритсон се появи след пет минути в белезници, придружен от цивилен агент.
— Това май е излишно — отбеляза Мартин Бек. — Ние само малко ще си поприказваме. Свалете белезниците и почакайте зад вратата.
Агентът свали белезниците. Мауритсон разтърка с досада дясната си китка.