Заключената стая
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
Мартин Бек стана. Ето ти още един факт и то, навярно, единственият, с който разполагаше този старец. Умението да се разбие нужният сандък винаги е играло важна роля в тази професия… Най-много страдаха при превозването спиртните напитки, цигарите и разни други дребни изделия, които не е трудно да изнесеш и продадеш.
— Това — каза старецът, — изплюх го. Край… Научи каквото ти трябваше и веднага се омиташ. Много ти здраве, приятел.
Карл Едвин Свярд не се е ползувал с любовта на другарите си, но докато е бил жив, с него са се отнасяли търпимо.
— Край — повтори старецът. — Щастливо плаване.
Мартин Бек вече прекрачи към вратата и отвори уста, за да благодари и се сбогува, но премисли и отново седна на сандъка.
— Какво пък, може да поседим още малко и да си побъбрим.
— Какво, какво? — недоверчиво промълви старецът.
— Жалко само, че няма бира. Но аз мога да прескоча.
Старецът се облещи. Изражението му на покорност се смени с почуда.
— Наистина ли?… Да побъбриш… с мене?
— Разбира се.
— В такъв случай имам. Бира имам. Тук, под сандъка, дето си седнал на него.
Мартин Бек се понадигна и старецът измъкна под него две банки бира.
— Да платя ли? — попита Мартин Бек.
— Ако искаш, плати. Но може и да не плащаш.
Мартин Бек му подаде петарка и отново седна.
— Казваш, че си плавал по моретата — рече той. — Кога тръгна в първия си рейс?
— През деветстотин двадесет и втора, от Сюндсвал. Корабът се казваше „Фрам“. Капитанът — Янсон. Голям злобар беше…
Когато отваряха втората банка, влезе електрокаристът. Очите му се опулиха.
— Вие наистина ли сте от полицията?
Мартин Бек не отговори.
— И вас човек не може да ви разбере — заключи младежът и отново излезе.
Мартин Бек си тръгна чак след час, когато най-сетне пристигна камионът.
Този час не беше хвърлен на вятъра. Старите работници има какво да поразкажат, странното е, че никой не се сеща за тях. Дори да вземем за пример само този старец — колко неща е видял и преживял на сушата и в морето…
А в делото на Свярд се появи още една нишчица, която си струваше труда да се мотае.
Мартин Бек беше в отлична форма, когато, след като се наобядва, влезе в кантората на транспортната фирма на крайбрежната улица „Корабна“.
Той беше наясно, че заради въпросите не бива да очаква особена отзивчивост. И не сгреши.
— Повреждане на стоките при превозването им?
— Именно.
— Естествено без повреди не може. Известно ли ви е колко тона обработваме за една година?
Риторичен въпрос. Явно искаха да се отърват от него, но той нямаше намерение да се предава. Трябваше да научи какво е могло да се случи, когато в склада е работел Свярд.
— Преди шест години?
— Шест, седем… Нека се спрем на шестдесет и пета и шестдесет и шеста година.
— Сам преценете дали можем да ви отговорим на подобен въпрос? Вече ви казах, че в старите складове повреди ставаха често. Случваше се да се разбият сандъци, но нали затова е застраховката, за да покрие такива загуби. Рядко виняхме работниците. Понякога уволнявахме някого, и това се случваше, но обикновено временните.
Мартин Бек се заинтересува дали някъде повредите на товарите са се регистрирали с указание за виновника на повредата.
Естествено десетникът е правил съответната бележка в складовата книга.
А дали са се запазили складовите книги от времето, когато Свярд е работил тук?
Сигурно се пазят в някакъв стар сандък на тавана. Но там е невъзможно да се намери каквото и да било. Нищо няма да излезе от това.
След кратка дискусия какво трябва да се разбира под думата „невъзможно“, беше решено, че единственият начин да се отърват от него, е да отстъпят.
Изпратиха на тавана един млад човек, който почти веднага се върна с празни ръце. Мартин Бек забеляза, че по сакото на сътрудника нямаше даже следа от прахоляк, поради което предложи сам да го съпроводи във втората му експедиция.
На тавана беше много горещо и в слънчевите лъчи танцуваха прашинки, но общо взето, нямаше нищо страшно, тъй че след половин час те намериха търсения сандък. Папките бяха стар тип, картонени, с дочено гръбче. На етикетче бяха написани номера на склада, годината. Събраха се пет папки — от втората половина на шестдесет и пета до първата половина на шестдесет и шеста година.
Младият сътрудник загуби елегантния си вид, сакото му трябваше да отиде на химическо чистене, цялото му лице беше в мръсни петна.
В кантората изгледаха папките с почуда и неприязън.
Не, не — няма нужда от никакви разписки, а и самите папки не е нужно да се връщат.