Заключената стая
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
XXVIII.
В петък Мартин Бек се яви в къщата на Тюпегатан в шест без четвърт с бутилка вино в ръка и пакет под мишница. На първия етаж го срещна Рея, облечена само в дълга лилава роба, тя трополеше по стъпалата. С червени дървени налъми, държейки в двете си ръце по една торба с боклук.
— Здравей — поздрави тя. — Хубаво е, че дойде. Ще ти покажа нещо.
— Дай ми торбите — предложи той.
— Защо, това е боклук. Пък и без това ръцете ти са заети. Ще ми отвориш ли?
Мартин Бек отвори вратата към двора и Рея отиде към боклукчийските сандъци.
… В кухнята на чаша чай седяха две момичета — Ингела и една друга, която той още не беше виждал.
— Какво искаш да ми покажеш? — попита той.
— Сега — каза Рея. — Да вървим.
Мартин Бек тръгна подире й.
Тя посочи една от вратите, които водеха към антрето.
— Ето, моля. Заключената стая.
— Детската?
— Точно така. Никого няма, а е заключена отвътре.
Той я погледна внимателно. Колко е весела и жизнерадостна днес…
— Вратата се затваря отвътре с райбер, Сама го завинтих. За да могат децата, когато им се прииска, да се скрият.
— Но нали тях ги няма в къщи?
— Ех, глупчо! Почиствах стаята, минах с прахосмукачката, а след това тръшнах вратата. Райберът е паднал и се е зацепил за скобата. Сега не се отваря.
Той натисна вратата. Вярно, не помръдваше.
— И как ще отвориш сега?
Тя сви рамене:
— Изглежда, ще трябва да се употреби сила. Действай. Както се казва, мъжете ги държат в къщи за такива неща.
Сигурно той изглеждаше много глупаво, защото тя се разсмя. После го погали бързо по бузата.
— Добре, остави я. Сама ще се справя. Но каквото и да стане, пред тебе е заключена стая. Не знам само кой вариант.
Рея хвана дръжката на вратата, събу десния си налъм и се опря в касата на вратата с крак.
— Почакай — намеси се той. — По добре аз.
— Добре — отмести се тя и отиде в кухнята при гостенките си.
Мартин Бек оглежда известно време вратата. След това постъпи точно така, както и Рая — опря се с крак в касата и хвана дръжката. Тя беше стара, солидна и правеше напълно надеждно впечатление.
Отначало той натисна не много силно, но втория път блъсна вече както трябва. Едва на петия опит усилията му се увенчаха с успех — винтовете поддадоха с жално скриптене и вратата се разтвори.
Не бяха издържали винтовете, които крепяха куката на райбера, а скобата беше на мястото си, сякаш беше запоена в касата. Тя беше отлята заедно с опорната пластина. Мартин Бек се огледа. Стаята беше празна, прозорецът затворен.
В кухнята разговаряха оживено за геноцида във Виетнам. — Рея — каза той, — къде са инструментите? Ще завинтя куката.
— Ей там, в сандъчето.
Ръцете и бяха заети с бродерия и тя посочи с крак.
Той намери отвертка и шило, но тя го спря:
— Не е толкова бързо. Вземи си чаша и сядай при нас. Виж какви кифли е изпекла Ана.
Той седна и се зае с една прясна кифла, слушайки разсеяно разговора им, но затова пък в мозъка му сякаш се включи магнетофон, който възпроизвеждаше съвсем друг разговор, станал преди единадесет дни.
Разговор в един от коридорите на Стокхолмския градски съд, състоял се във вторник, четвърти юли, хиляда деветстотин седемдесет и втора година.
МАРТИН БЕК: Значи вие избихте шплинтите на пантите, отворихте вратата и след това влязохте в жилището?
КЕНЕТ КВАСТМУ: Точно така.
МАРТИН БЕК: Кой влезе пръв?
КЕНЕТ КВАСТМУ: Аз. Кристиансон вървеше след мен.
МАРТИН БЕК: Какво направи, когато влезе, по-подробно?
КЕНЕТ КВАСТМУ: В стаята беше полутъмно, но аз видях на пода трупа, на два-три метра от прозореца.
МАРТИН БЕК: По-нататък. Помъчи се да си спомниш всичко подробно.
КЕНЕТ КВАСТМУ: В стаята не можеше да се диша. Аз заобиколих тялото и отидох до прозореца.
МАРТИН БЕК. Прозорецът беше ли затворен?
КЕНЕТ КВАСТМУ: Да. И щорите бяха спуснати. Исках да ги вдигна — не поддадоха. Пружината беше повредена. Но все пак трябваше да се отвори прозорецът, за да се проветри.
МАРТИН БЕК: И какво направи ти?
КЕНЕТ КВАСТМУ: Просто издърпах щорите встрани и отворих прозореца. След това навихме щорите и наместихме пружината. Но това беше по-късно.
МАРТИН БЕК: Прозорецът беше ли затворен?
КЕНЕТ КВАСТМУ: Да, във всеки случай едното сюрме беше закачено за куката. Аз го повдигнах и отворих прозореца.
МАРТИН БЕК: Спомняш ли си какво беше това сюрме. Горното или долното?
КЕНЕТ КВАСТМУ: Не мога да кажа точно. Май че горното. За долното не си спомням. Струва ми се, че него също го отворих… Не, не помня.
МАРТИН БЕК: Но ти си убеден, че прозорецът е бил затворен отвътре?