Кървава музика [Blood Music - bg]

— Ей! — извика той. — Не ме оставяйте тук! — Той се затича след тях.

Камионът изкатери билото и спря на самия край на водовъртежа от пухкави розови облаци. На дневна светлина картината беше съвсем различна.

— Прилича на всичко, за което някога си мечтал, събрано на едно място — промърмори Джери и натисна газта.

— Не е лошо като сравнение — кимна Април. — Торнадо от мечти. Дали пък това не са мечтите на всички, които промяната е засегнала.

Сграбчил дръжката на таблото Джон не откъсваше втренчен поглед от пейзажа пред тях.

— Остана не повече от миля път — произнесе нервно той. — После ще трябва да спрем.

Джери кимна. Камионът постепенно забави скорост. Пред тях се издигаше масивна завеса от мъгла, която танцуваше във всички посоки. От време на време през нея прозираха близките сгради.

— Божичко Исусе Христе — разтрепери се Джон.

— Спри! — нареди рязко Април. Джери скочи върху спирачката. Април погледна към Джон, той изскочи навън и задържа вратата отворена. Джери дръпна ръчната спирачка без да гаси мотора.

— Джентълмени, не споменахте ли в началото на нашето съвместно пребиваване, че сте тръгнали да търсите близките си? — попита Април, докато приглаждаше с ръка смачканата си рокля. На не повече от десетина крачки от тях водовъртежът от розови облаци ревеше като далечен ураган. Задуха хладен вятър и изведнъж предното стъкло се покри с едри дъждовни капки.

Джон и Джери се спогледаха и кимнаха.

— Ако моят Върджил е там, а аз зная, че е така, тогава те също ще са някъде наблизо. Само още няколко крачки и ще бъдете при тях.

— Синът ми и жена ми не може да са там — поклати глава Джони. — Ти си се побъркала.

— Защо не? Мислиш, че са мъртви, така ли?

Джон втренчи безумен поглед в нея.

— Знаеш, че не са. Както и аз знам, че синът ми е жив.

— Ти си вещица — произнесе Джон, но в погледа му се четеше възхищение.

— И други са ми го казвали — призна Април. — Но и вие го чувствате, нали?

Джон потрепери. По бузите му се изтърколиха две едри сълзи. Джери погледна към завесата на мъглата и се усмихна неопределено.

— Там ли са, Джони? — попита той брат си.

— Не зная.

Април закрачи към мъглата.

— Благодаря за помощта, джентълмени — извика тя през рамо. Фигурата й придоби призрачен изглед, после изчезна напълно.

— Тя е права — промърмори Джери. — Не го ли чувстваш?

— Не зная, по дяволите! — изкрещя Джон. — Божичко, не разбираш ли колко съм объркан!

— Хайде ела, там ще ги намерим — протегна ръка Джери.

— Добре — склони Джон. — Заедно.

Рамо до рамо те пресякоха шосето и изчезнаха в мъглата.