![Кървава музика [Blood Music - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
— А как са попречили на ядрените глави да избухнат? — попита Бернард.
— Според мен, като са създали изолирани сфери на интензивно наблюдение. Какво е за тях да отделят няколко трилиона наблюдатели, които да генерират миниатюрен и временен „джоб“ от променено пространство. Пространство, в което физичните процеси са достатъчно различни, за да попречат на ядрените глави да бъдат взривени. Подобен „джоб“ не може да просъществува дълго — най-вече защото вселената ще се противопоставя всячески на съществуванието му — но все пак достатъчно, за да постигне целта си. А именно, неутрализиране на катастрофата… Искам да ви попитам нещо важно. Вашите нооцити… те поддържат ли постоянна връзка с тези в Северна Америка?
Бернард надзърна в себе си, ослуша се за отговор и накрая поклати глава.
— Не зная — рече той.
— Естествено, не става дума за някакви форми на радиовръзка, или нещо подобно. Ако те могат да въздействат върху локалната реалност, няма да е никак трудно да създадат вълни от недоловими дезинтеграции във времето. Боя се, че не разполагаме с прибори, които да засекат подобна емисия.
Паулсен-Фукс се изправи и почука многозначително по стъклото на часовника си.
— Паул? — обърна се към него Бернард. — Защо скрихте от мен новината за нападението?
Фукс не отговори.
— Мога ли да направя още нещо за вас, доктор Гогърти? — попита той.
— Не, засега. Но бих желал…
— В такъв случай, време е да свършваме.
— Почакай малко, Паул. Какво, по дяволите, става тук? Доктор Гогърти очевидно би искал да прекара още време с мен, както и аз… Какви са тези ограничения?
Гогърти премести поглед от единия към другия. Имаше леко засрамен вид.
— От съображения за безопасност, Михаел — отвърна Фукс. — Нали знаеш, малките камъчета…
Реакцията на Бернард бе неочаквана и за тримата. Той избухна в смях, сетне кимна доволно, обърна се към Гогърти и рече:
— Приятно ми беше да си поприказвам с вас, професоре.
— На мен също — отвърна Гогърти и последва Фукс. Веднага щом излязоха Бернард изтича в тоалетната и се изпика. Урината му беше червеникаво-виолетова.
Ти не ги командваш. Те ли се разпореждат с теб?
„Ако все още не сте го разбрали, аз съм човек, което значи смъртен. Впрочем, какво е станало с урината ми? Защо е оранжева на цвят?“
Отделяме излишните феноли и кетони. Необходимо ни е повече време за изучаване на твоето положение в човешката йерархия.
„Аз съм една тъпа маймуна — почти извика Михаел. — Маймуна, и нищо повече.“
35
Сухите съчки пукаха весело в огъня, а пламъците му караха сенките на дърветата да трепкат чак до старите сгради на Форд Тиджън. Април Юлам стоеше изправена, обгърнала раменете си с ръце, а роклята й се вееше от вечерния вятър. Джери разрови въглените в огъня с пръчка и сръга брат си.
— Кажи де, какво видяхме?
— О, стига — отвърна мрачно Джери.
— Видяхме Лос Анджелис, господа — произнесе почти тържествено Април.
— Аз не познах нищо — промърмори Джон. — Нито Ливърмор, нито нивите. Искам да кажа…
— Че то нямаше нищо за познаване — прекъсна го Джери. — Само разни неща, дето се въртяха…
Април се върна и клекна при огъня.
— Хубаво, че започнахте този разговор. Мисля, че всеки от нас трябва да разкаже на останалите какво точно е видял. Ще започна аз, ако не възразявате.
Джери сви рамене. Джон не откъсваше поглед от огъня.
— Струва ми се, че разпознах очертанията на долината Сан Фернандо. От десетина години не съм идвала в Лос Анджелис, но си спомням добре хълмовете, Глендейл, Бърбанк… останалите се криеха в маранята.
— Сега също имаше мараня — подхвърли Джери. — Другото обаче е променено.
— Пурпурна мараня — добави Джон и се закиска.
— Сега ли намери? — сряза го Джери.
— Та значи, долината, ама цялата, беше покрита с нещо…
— Което не изглеждаше особено плътно… — надпреварваха се двамата.
— Енергия? — предложи Април.
— Може и енергия да е било. Защото се въртеше в центъра. Като торнадо.
— Да, но какъв вид торнадо? — попита Април.
Джон примижа и разтърка зачервените си очи.
— Беше по-широко в основата и разхвърляше наоколо стотици искри — ослепителни като светкавици. Като сенки от светкавици.
— Нещо като танцуващо торнадо, така ли? — предположи Април.
— Аха — отвърнаха едновременно и двамата.
— Аз пък видях цели влакови композиции да се вдигат от торнадото — заяви Април. — А вие?