Дългът към удоволствието
- Автор: Ланчестер Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дългът към удоволствието». Краткое содержание книги:
— Хюи, мисля, че онзи смокинов конфитюр много върви с тази кифла. Възможно най-добрата употреба на смокините, особено след смущаващото сравнение на Лорънс с женските гениталии — макар че двама младоженци едва ли искат да слушат такива мръсотии от един стар досадник. Нашите приятели италианците твърдят, че смокините са идеална гарнитура към пармската шунка. Тези, разбира се, са от собственото ми дърво. Лора, виждаш ли някъде още кафе? Жалко. Не, Бартоломю смяташе, че Дюшан е трябвало да си остане шахматист. Но стига сме говорили за такива ужасни работи. Ще имаме предостатъчно време за това по-късно. Обещах ти официално интервю и ще си го получиш. Това при положение, че Хюи ни разреши, разбира се…
— Имам си моята книга и вашия басейн. Не мисля, че ще имам проблем да убия времето до довечера — каза той с бърз поглед към Лора, съдържащ за мое отвращение кратък проблясък на брачна похот.
— А после ще ви нахраня както трябва продължих аз твърдо. — Лек обяд, защото ние, горките роби, имаме работа, а пък и не искаме да ти се схване коремът в басейна и да се удавиш, нали, Хюи? Но ще хапнем нещо по-съществено за вечеря, а утре сутрин ще ви изпратя след малка закусчица.
— Много сте лю…
— Но може би трябва първо да спомена няколко нещица, не бих ги нарекъл правила, но май са точно това. Внимавай в плиткия край на басейна отляво — ръбът на стъпалото е остър и можеш да се порежеш, което ще значи да те водим при доктора за инжекция против тетанус и ще пропуснем ценно време за интервюто. Пази се също и от уж удавени оси, много от които са запазили способността си да жилят. Във всеки случай имам нещо като удобно гребло, което върши работа и за обиране на падналите листа. Боя се, че държа краката да се избърсват преди влизане в къщата — Лора сигурно е забелязала шарката на килима точно пред вратата, макар че само някой познавач на тези неща би оценил напълно колко е ценен и рядък. Мисля, че имам резервни джапанки под навеса, макар че не съм сигурен дали ще се намери твоят размер, Хюи, защото краката ти изглеждат твърде големи. Ако се нуждаеш от нещо освежително, имай предвид, че моят дом е и твой дом — с други думи, можеш да си го приготвиш сам, но не забравяй, че автоматичното включване на газовата печка не е много надеждно. И накрая, най-важното: ако тръгнеш да се разхождаш нагоре, а не надолу по хълма към селото, когато стигнеш до разклона, в никакъв случай не тръгвай по горния път, който изглежда (и наистина е) по-пряк от долния, който е и по-каменист и започва толкова обезкуражаващо, като се спуска и те кара да губиш от постигнатата с толкова труд височина, особено ако човек има едно-две излишни килограмчета; но в никакъв случай не тръгвай по горния път, който минава през земите на двама братя, които са големи симпатяги, освен когато са на собствена територия с пушки в ръце. Преди няколко години имаше зловещо недоразумение с една съседка англичанка, която идваше да използва басейна, меко казано, без изрична официална покана. Така че запомни, заобиколи хълма, недей през него. Е, като че ли казах всичко. Обяд към един. След това, не знам от колко сън имат нужда младоженките, така че ще те оставя за два-три часа, Лора, докато аз и Хюи идем с колата до града да вземем нещичко за вечеря, и после ще се интервюираме пак през остатъка от следобеда.
Шумният Хюи отиде да разопакова багажа и изобщо да трополи из къщата, докато аз сръчно прибрах масата, а Лора се попече малко на слънце. Една от трудностите при добрата закуска е да се постигне подходящ баланс между освежаване и засищаме. Закуските са много различни в различните култури; почти по никой друг въпрос националните нагласи не варират толкова. Мексиканецът, който става в ранни зори, топи залчета чуро в кафето си, гаврътва нещо по-силно и забързва към работата; стройният французин застава прав на бара в кафенето с огромна чаша café-au-lait и може би кроасан; яшният викторианец със своята пушена херинга, препечена филийка с мармалад и овнешка пържола; австралийският джелепин, в загадъчна хармония с избухливия гаучо от далечните аржентински пампаси под същото това южно небе, отбелязва изгрева (пламнал, в моето въображение, над почти марсиански пейзаж от пясък и скали) с пържола, яйца и кетчуп; или Казанова, който закусва с двеста стриди, преди да залегне над основните си задължения за деня, били те съблазняване или библиотекарство (може би между тези две неща има непризнато сродство, нещо, свързано с идеята за катапогизирането); японецът с неговата невъобразима супа; монголците, които, без да слизат от седлото, пробождат веничка в шията на конете си, за да пият оттам подсилващата кръв; изобретателните, ужасни закуски на номадите в степта, пустинята и планинските проходи. Брат ми, естествено, си падаше по пържената закуска — или както той упорито я наричаше в чест на пребиваването си в Дъблин, където смяташе, че е изградил вкуса си, ПИЗ — пълна ирландска закуска. Ял съм я с него в безброй ужасни кафенета, без да броим прашните, но добре осветени студия и ателиета, където той неизменно инсталираше печка (обикновено газова), на която приготвяше комбинациите си от бекон, яйца, салам и пържен хляб (хубава кървавица се намираше трудно и затова невинаги присъстваше на масата), и произнасяше съставките, като че ли бяха една дума, беконяйцасаламипърженафилия. Брат ми твърдеше, че всеки, който може да приготви „прилична пържена закуска“, е овладял необходимите умения за преценка на времето за готвене и съставките и може да спретне всяко друго ястие: „В сравнение с ПИЗ телешкото «Принц Орлоф» с картофено суфле е детска играчка.“ Личните ми предпочитания са към един-два подбрани плода и чаша кафе; животинските мазнини и житните храни са съответно прекалено несмилаеми и прекалено обезсърчаващи за утринна консумация. Понякога може и кроасан, макар че зависи от това дали наблизо има свястна пекарна. В дома ми в Прованс зависи от това дали ми се слиза до магазинчето в града, преди да наруша постите си с нещо друго; обикновено не мога да намеря достатъчно мотивация. Днешните кроасани и филийки бяха отстъпка пред пълничкия Хюи.