Дългът към удоволствието
- Автор: Ланчестер Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дългът към удоволствието». Краткое содержание книги:
— Какво се случи с него?
— Ужили го пчела. Горкият Етиен беше алергичен много преди това да стане модерно. И, изглежда, е имал лошия късмет да му свърши противоотровата. Или по-скоро се е инжектирал, защото намериха дупчица, но нямаше и помен от противоотрова в кръвта му. Като че ли инжекцията е била изпразнена и напълнена с нещо друго — вода или физиологичен разтвор. Той я носеше със себе си навсякъде. Не бяхме с него, когато умря — беше отишъл до Кю за един ден. Изглежда, е станало за около половин час. Настъпването на смъртта, не отиването до Кю. Етиен казваше, че е много абсурдно да възприемаш нещо толкова безобидно като „жужащата пчеличка“ — можете да си представите как звучеше това с неговия акцент — като потенциално смъртоносно.
— Бяхте ли близки с някой от слугите?
Докато тя говореше, за миг ми се мярна лицето на Митхауг, проснат върху релсите пред връхлитащия влак. Той ме гледаше с такава искрена почуда, че в друга ситуация тя би била комична.
— Не особено. Имахме една ирландска прислужница, за която вече споменах, и един норвежец, който обичаше туршия и падна под влака в метрото — той научи брат ми да прави фигурки от картон, преди всичко, струва ми се, за да му намери занимание, та да може да прекарва повече време с мен. Митхауг приготвяше едно ястие с консервирана сьомга, чиято национална принадлежност е предмет на ожесточен спор между скандинавските страни. Техниката на консервиране на рибата със сол, захар и копър може да се използва и за скумрията например, макар че е важно тя да е прясна, защото естествената й мазнина я разваля бързо и зловонно — това е една от причините скумрията да е единствената храна, която може да се продава в Лондон легално в неделя. Ще ти дам рецептата. Сос от цариградско грозде също върви със скумрия.
— Брат ви идвал ли е някога тук? Той е живял наблизо, нали? В Арл. Вие посещавали ли сте го там? Кога купихте тази къща?
Време беше да погледна часовника си. С крайчеца на окото си виждах, че Хюи е опънал един шезлонг и разтегляйки плата му с приятна липса на шум, се беше заел със задачата да си докара рак на кожата.
— Ще трябва да започна с приготовленията за обяда — да режа зеленчуци и други такива. Можем да си бъбрим, докато работя. Ако това не звучи прекалено подомашному за пробивна млада дама като теб.
Лора направи гримаса на съгласие. Балзак, най-големият и най-злобният от котараците в Сент Йосташ, ни подмина и влезе в кухнята. Денят беше пред нас.
Барбекю
Изгарянето в пожар е може би най-буквалният от всички видове насилствена смърт. Кой от нас, когато мине край някой голям архитектурен паметник или когато зърне през прозореца на партера прекрасно подреден и човечен домашен интериор (нотни листове на пианото, високи библиотеки и приканваща камина), не е чувствал простичкото желание да ги подпали? От всички забавни и поучителни грехове на император Нерон — сгромолясващата се спалня, чрез която се опитал да убие майка си, принуждаването на публиката да слуша калпавото му пеене — именно подпалването на Рим притежава благородните качества на архетипния акт. Колко ли от големите пожари в историята — в Лондон през 1666 г., в Чикаго през 1871 г. — може да са били причинени не от злощастна случайност като някоя преобърната тенджера или забравен чайник, а от истинско преливане на разгорещени животински страсти, намерили израз в пожара?
Именно този фундаментален импулс според мен прави барбекюто толкова популярно. (Етимологията на „барбекю“ е истински лабиринт: думата произлиза от хаитянското „Barbacado“, нещо като висяща решетка, служеща за издигане над земята на легла и пр. Можем да си представим употребата на този инструмент като помощно средство при инквизиции и канибализъм. Маис, хаитянската богиня на живота, от чието име произлиза думата „maize“17, е единствената друга заемка от единия език в другия, която е променила формата си, без да промени същината си, като гръцки бог, който се дегизира за целите на съблазняването или наказанието.) Не, запалването на огън е дълбоко човешки императив, който все още се ознаменува с мощния буржоазен ритуал с дървените въглища и газта от запалка — пряко свързан с далечното минало на човека, с магическия ритуал на намазването с бои, последвано от лов, огън на открито, угощение на племето с прясно убития мамут; респективно съставянето на лист за покупки, отбиването в супермаркета, запалването на барбекюто и церемониалното мъжко задължение на разчленяването, или по така казано, „транжирането“.
17
Царевица. — Б.пр.