Дългът към удоволствието

Закуска

— …И после отидохме да разгледаме онези картини на учениците му в Керньовал, които дотогава бях виждала само на репродукции, и после слязохме до Шинон на Лоара, където е онзи негов скулптурен парк, за който се вдигна толкова шум, но в справочника бяха сгрешили часа на затваряне, тъй че трябваше цял ден да блеем из замъка и прочие и чак на другия ден разгледахме парка, но си заслужаваше, нали, скъпи? Следващите два-три дни само се размотавахме, което на Хю май му дойде добре, тъкмо да си почине от гледането на творбите на брат ви, макар че и той е луд по него почти колкото мен, и после минахме по планинския път, който беше прелестен, а сега ни остават само три дни, така че ще разгледаме музейчето в старата му къща в Арл, преди да оставим колата в Марсилия и да отлетим за вкъщи, макар че Хю не гори от нетърпение, защото го е страх да лети със самолет, нали, скъпи?

Въпросът съвпадна с преглъщането на една филийка, така че ни беше спестен друг отговор освен лицеприятното „добродушно“ поклащане на главата му. Закусвахме в дворчето и сянката на чинара ни пазеше в ранния час; бях казал на новите си гости, които щяха да пренощуват при мен, че трябва да дойдат по-рано, за да се насладят на утринната гледка — скали, маслинови горички и лозя, и слънцето, пламнало на хълма, върху който е кацнало градчето Горд, на шест-седем километра оттук.

— Възхитително предвидливо от ваша страна да съчетаете така добре работата с удоволствието — вметнах аз дяволито. — Макар че, разбира се, нима в известен смисъл всички медени месеци не съчетават работата и удоволствието?