Дългът към удоволствието
- Автор: Ланчестер Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дългът към удоволствието». Краткое содержание книги:
За да „отговоря“ на въпроса ти: бях възпитан от частни учители, нещо твърде сходно със самообразованието.
Брат ми посещаваше частни училища, мавзолеи на гаснещия престиж с претенции да дават образование, на които приписваше вината за пълната си липса на интерес към общата култура, както и доста уморителните си претенции за безкласовост, които разви по-късно. „Всички творци принадлежат към работническата класа“ и други подобни глупости. Ще забележиш, че самият аз съм приятно лишен от подобни превземки. Баща ми в крайна сметка се отказа да се занимава с Бартоломю, или го бяха убедили да се откаже. Мисля, че очевидният ми талант и обещанието за успех, които съм чувал да казват, че излъчвам, са успокоили папа и са му позволили да остави на брат ми повече време за пилеене; навярно един успех на семейство е напълно достатъчен… Както и да е, баща ми го пусна да се запише в „Слейд“, където той постигна невероятното, като ги принуди да го изключат. Що се отнася до мен, мога да кажа само, че който и да е списък с изучавани предмети и взети изпити, с надминати учители и безпроблемно погълнати сложни текстове ще говори твърде малко. Нима истински значимите промени не са свързани с усещането за определени материи, с трайните ми предпочитания към дадени цветове, с вродения ми вкус към определени стихове, определени сгради? Сянката под корниза на стената срещу прозореца на спалнята ми на четвъртия етаж, която се променя със смяната на парижките сезони. Когато става въпрос за вътрешния ни живот, истинския ни живот, какво значение в крайна сметка има изходът от битката при Ватерло в сравнение с колебанието дали да си сложим лютив сос на стридите?
Междувременно Хюи беше свършил с каквото там правеше в къщата — несъмнено той не беше пропуснал шанса да пребърка по уелски нещата ми — и сега плуваше в басейна с шумно пръхтене, цамбуркане и пуфтене като някой морж.
— Хю е бил в отбора по плуване на Кеймбридж.
— Да, предполагам.
Лора вдигна очи към новия си съпруг, който в този момент чрез някакво сложно подводно превъртане измести удивително количество вода дори по собствените си стандарти. Не беше трудно да се заключи, че когато излезе от басейна, в него ще има по-малко вода, отколкото наоколо.
— Знаете ли защо брат ви е бил изключен от „Слейд“? Извинявайте, просто има толкова много истории.
— Само ако ти от своя страна ме извиниш за забележката, че е неразумно да оставяш слънчевите лъчи да падат така безпрепятствено върху кожата над коленете ти. Тъкмо там се получават най-жестоките изгаряния, особено при велосипедистите. Една-две стъпки наляво, накъдето сянката предателски мигрира, и готово. Бяха го хванали да върши някаква пакост. Дали не беше смъквал оловните плочи от църковния покрив, за да ги претопява? Или може би просто са го изхвърлили, защото не е бил особено добър. Страхувам се, че детайлите ми се губят нещо. По това време много четях Пол Валери и сънувах няколко сънища, които ми се сториха по-реални от действителния живот: няколко пасажа от Рилке и Пруст, отделни стихотворения на Леопарди и аксиоми на Лихтенберг, една торбичка горещи кестени, изядени пред театър „Доминиън“ на Тотнъм Корт Роуд два дни преди зимното слънцестоене — ето от това се състоят собствените ми „спомени“. Всичко, което мога да кажа, че си спомням от този период на живота на брат ми, е една разходка в летен следобед, когато екотът на една църковна камбана се носеше над Темза в посока към Ламбет и после бе удавен от бръмченето на син влекач.