Децата на капитан Грант

— Господин Паганел! Господин Паганел! Цяла гора от рога!

— Какво? — се учуди ученият. — Намерил си цяла гора от рога ли?

— Да, да, или поне сечище.

— Сечище ли? Ти сънуваш, момчето ми! — отвърна Паганел, като вдигна рамене.

— Не сънувам — поде Робърт, — сам ще видите! Чудна страна! Сеят рога и те растат като жито! Бих искал да имам от това семе.

— Но той говори сериозно — каза майорът.

— Да, господин майор, сам ще видите.

Робърт не се беше излъгал. Скоро се намериха пред огромно поле с правилно наредени рога, което се простираше, додето поглед стига. Това беше истинско сечище — ниско и гъсто, но страшно.

— Е, какво ще кажете? — запита Робърт.

— Много чудно нещо — отговори Паганел, като се обърна към индианеца и го запита какво е това.

— Рогата стърчат над земята — каза Талкав, — но говедата са отдолу.

— Какво? — провикна се Паганел. — Цяло стадо ли е потънало в тази кал?

— Да — отговори патагонецът.

И наистина тук бе намерило смъртта си цяло стадо. Стотици говеда бяха потънали едно до друго, задушени в това огромно тресавище, чиято почва под тежестта на животните се бе раздвижила. Това явление, което се случва понякога в аржентинската равнина, не можеше да не е известно на индианеца. А то беше предупреждение, за което трябваше да се държи сметка. Пътешествениците заобиколиха огромната хекатомба68, която би задоволила и най-ненаситните богове на древността, и след един час осеяното с рога поле остана две мили назад.

Талкав наблюдаваше с известна тревога това положение, което не му изглеждаше нормално. Той често спираше и се изправяше на стремената. Високият ръст му позволяваше да обгърне с поглед голямо пространство, но като не забелязваше нищо, което да привлече вниманието му, веднага продължаваше прекъснатия път. На една миля по-нататьк той спря отново, отклони се от пътя, свърна няколко мили на север, после на юг, след това се върна и пак застана начело на отряда, без да каже нито какво предполагаше, нито от какво се боеше. Тази маневра, повторена няколко пъти, заинтригува Паганел и обезпокои Гленарван. Той помоли Паганел да запита индианеца и ученият веднага стори това.

Талкав отговори, че е много учуден от изобилието на вода в равнината. Никога досега, доколкото си спомнял и откакто бил водач, краката му не били газели такава влажна земя. Дори и през сезона на големите дъждове в аржентинската равнина имало винаги проходими места.

— Но на какво да се отдаде тази растяща влага? — попита Паганел.

— Не знам — отговори индианецът, — а когато узная…

— Когато планинските реки се препълнят от дъждовете, излизат ли от коритата си?

— Понякога.

— Може би и сега?

— Може би! — отговори Талкав.