С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Ханк Арнет я наблюдава, докато се скри от погледа му. Имаше уравновесен характер, висока върлинеста фигура и подчертан южняшки говор. Раменете му бяха широки и кокалести, а гъстата, чуплива червеникавокестенява коса често връзваше на конска опашка. Приветливото лице не беше красиво като на кинозвезда, но пламъкът в кафявите му очи завладяваше. Повечето от дрехите на Ханк носеха елегантността на битпазара, но той се перчеше в тях, без обаче да изглежда женствен.
Неговата основна добродетел бе твърдостта. Имаше развито чувство за хумор и приемаше превратностите на живота по-скоро като забавни, отколкото дразнещи.
Всичко това Джейд щеше да открие още първата година в колежа Дендър. След тази среща Ханк свикна да я изпраща до колата й. И тъй като за нея часът по биология е последен, преди да отиде на работа, винаги имаше убедително извинение за отказите си да пият заедно кафе. Много го харесваше, но отклоняваше ловките му предложения за среща.
Както беше предсказал декан Мич Хиарън, госпожица Дороти Дейвис не бе най-лесният работодател. Старата мома, която отбранително се гордееше с това, беше строга и претенциозна. Магазинът й можеше да облече жените от раждането им до гроба. Госпожица Дороти не само знаеше всички стоки в магазина, но можеше всеки момент по памет да каже колко има от тях в наличност. Продавачите се ужасяваха от нея.
Със своята ефективност и старание Джейд спечели одобрението на собственичката. Тя я харесваше, защото „за разлика от другите бе чувствителен млад човек“. Момичето разумно използваше времето в магазина да изучава производството и пазара на облеклото и текстилните изделия, а също и всекидневните изпитания от въртенето на търговия.
Беше решила, че за да отмъсти на семейство Пачет безпощадно, трябва да ги атакува икономически. Искаше да загубят най-важното за тях — парите и тяхното влияние. Искаше да осакати мощната им машина завинаги. Крайната цел на Джейд бе да предизвика в Палмето икономически катаклизъм в полза на обществото и за сметка на господството на Пачетови. Не хранеше илюзии, че ще е лесно. Трябваше да действа умно, тактично и да притежава необходимата власт, преди да започне. Отсега нататък всяка нейна стъпка беше подготовка за тяхното разоряване. Сутрин се събуждаше с мисълта за това, вечер заспиваше с вкуса на бъдещата победа.
Ако не беше Нийл, нямаше да има изнасилване. Той и баща му щяха да бъдат основните мишени. Не смяташе, че ще остави Хъч, Дона Ди и Ламър да минат леко, но те щяха да рухнат сами в резултат от унищожаването на Пачет.
Джейд се бе абонирала под друго има за всекидневника „Палмето Поуст“ и го получаваше в пощенската кутия на колежа. Вестникът я информираше за местните новини. През лятото прочете съобщение за сватбата на Дона Ди с Хъч и се зачуди дали е имало три шаферки в розово, както приятелката й винаги си бе мечтала. Не носеше вестниците в дома на семейство Хиарън, защото се страхуваше да не открият, че е персона нон грата в своя град.
Роднините на Мич трябва да бяха наистина „далечни“, защото той не контактуваше с тях — никакви обаждания, посещения, дори поздравления за рождени дни. Темата не се подхвана никога отново, но трябваше да минат месеци преди Джейд да се отърси от страха. За нея и Грейъм семейството на Мич означаваше много и не желаеше взаимоотношения им да се развалят.
Плащаше за стая и храна само петдесет долара на месец, но дори и те бяха определени колкото да не накърнят гордостта й. Госпожица Дороти й отпускаше дрехи с десет процента намаление. Въпреки това Грейъм растеше бързо и облеклото му беше скъпо, да не говорим за медицинските контролни прегледи и ваксинации. Всяко пени беше ценно.
Не можеше да си позволи да рискува работата си и затова на Джейд й стана неприятно, когато един следобед неочаквано в магазина на госпожица Дороти се появи Ханк Арнет.
Тя се изправи напрегнато до кашона с велурени палта, които разопаковаше в момента.
— Какво правиш тук? Моля те, напусни. Ще загубя работата си!
— Не се страхувай, Джейд. Старото момиче няма да те уволни. Казах й, че нося спешно съобщение за теб от хазаина ти.
— Доктор Хиарън? Какво съобщение?
Той се усмихна и безброй бръчици набраздиха лицето му.
— Значи живееш при декан Хиарън? Представи си само! — почеса се по главата. — Не се сетих да погледна в адресите на факултетните членове. Иначе обиколих всички общежития и женски клубове.
— Мръсните ти долни номера! — Винаги беше отговаряла уклончиво на подвеждащите му въпроси за адреса й. Този път я надхитри, но не можеше да му се разсърди. — След като получи информацията, за която дойде, моля те, върви си! Не искам да загубя работата си.