Адският свят
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сийка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адският свят». Краткое содержание книги:
Де Чанс пристъпи към него.
— Аз те обичах! Доверих ти се. Дадох ти всичко, което имах, за да ми осигуриш каюта на кораба до Света на мъглите. Там щях да бъда в безопасност, свободна най-сетне от Империята, от нейното отношение към есперите. Ти щеше да дойдеш по-късно при мен и да заживеем заедно. Но нямаше нито каюта, нито кораб и когато Силите за сигурност дойдоха да ме приберат, тебе никакъв те нямаше. По-късно дочух някои неща за теб, но тогава вече бях осъдена да отида в Дяволската Ескадрила.
— Разбира се — усмихнато каза мъжът. — Всички го научават прекалено късно. Аз се старая да бъда професионалист в работата си. Франсис Шрайк, хоноруван предател, двуличник по специалност. — Той вирна глава и я фиксира с искрящите си очи. — Ти все още не си сигурна какво точно чувстваш към мен, нали? На мен ли се сърдиш, че те предадох, или на себе си, че ми повярва? Наистина ли си толкова смела и наивна да обичаш някого, който пет пари не дава за теб?
— Аз знам кой е виновен! — Сабята на Де Чанс почти подскочи в ръката й. — Знам много добре кого мразя.
Шрайк поклати снизходително глава.
— Ти винаги си ми имала зъб, Мег. Но нещата тук са съвсем различни. Аз мога да бъда такъв, какъвто ти ме искаш. Мога да те обичам така, както ти винаги си мечтала да бъдеш обичана. Мога да бъда всичко, за което ти някога си мечтала. Само пусни тази сабя и ела при мен.
Де Чанс направи крачка напред, но спря.
— Франсис…
— Ела при мен, Мег. Аз съм твой.
Де Чанс вдигна сабята си и здраво стисна острието с лявата си ръка. Кръв потече, когато острият й ръб се вряза в месото. Болката я прониза, като че ли някой я бе полял с леденостудена, вода и тя се усмихна с непроницаема усмивка на този пред нея.
— Отлично изиграно, но вие не сте Франсис. Вие дори не сте истински. А и аз прекалено силно го мразя, за да бъда удовлетворена от един евтин заместител. — Тя с усилие откъсна погледа си от него и се взря в спътниците си, които стояха все така безмълвни и неподвижни.
— Какво виждат те? Какви лица им показвате?
— Каквото желаят да видят. Няма значение, те скоро ще бъдат мои.
— Вие си мислите така — възкликна Де Чанс. Прибра сабята си, извади деструктора и стреля в него от упор. Блестящият енергиен лъч разкъса червата му. Устата на Шрайк се разчекна, крещейки. Корби и Линдхолм се събудиха и се огледаха объркано, откъснати насила от своите сънища.
— Това е само трик — изрече бързо Де Чанс. — Каквото и да сте видели, то не е действителност. Изглежда сме се сблъскали с чужденец с много силна есперност. Той се опита да ни убие посредством собствените ни страхове и копнежи. — Де Чанс и мъжете се вгледаха в съществото пред себе си. Под въздействието на техния разум формата на чужденеца започна да се размазва и променя, чертите му ту изпъкваха, ту се размиваха в усилията му да бъде трима души едновременно. Бързо загуби контрол, човешкият му облик се смъкна като захвърлено палто. Чертите му се разпаднаха, очите се вдлъбнаха от лицето и потънаха в кожата. Устата се разшири и в нея изпъкнаха хищни зъби. На ръцете му израснаха остри нокти, тялото му се изгърби. Това, което преди беше дрехи, се оказа бронирани люспи и остри шипове на гърба му. Корби и Линдхолм стреляха в него и побягнаха бързо.
— Пуснете пистолетите — викна им Де Чанс. — Аз вече опитах. Има по-добър начин. — Тя се концентрира и фокусира своята есперност в един-единствен изблик на омраза и ярост и го зарлати към съществото. Чудовището се отдръпна назад, изръмжа веднъж, след което побягна и изчезна надолу по тунела в тъмнината. Те го чуваха известно време как бяга, но скоро и този звук затихна и се изгуби.
Де Чанс се облегна на стената, очите й бяха пълни с топла влага. Корби я погледна със съчувствие. От известно време насам тя не бе много добре, но не можеше да се отрече, че сега изглеждаше къде-къде по-зле. Лицето й бе ужасно бледо и покрито с капчици пот.
Очите й бяха хлътнали дълбоко, а тялото й се разтърсваше от силни конвулсии. Корби понече да я докосне с ръка, но я отдръпна, когато Де Чанс го погледна.
— Добре съм. Оставете ме така.
— Защо чужденците не използваха своята есперност срещу нас преди? — попита Линдхолм.
— Не знам — отвърна Де Чанс. — Предполагам, че и при тях има екземпляри с по-силно и такива с по-слабо есперно поле, както е и при хората. Сферата ми показа какво се е случило, когата те са я изпробвали един върху друг, но ще е необходим един изключително силен телепат, за да въздейства на не-телепатите като вас. Или пък чужденците са станали по-могъщи, когато великото Устройство се е събудило. То е ставало по-силно през цялото време. И сега дори…