Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
Лизи отвори жабката и оттам изпадна неразпечатаният пакет цигари. Тя порови вътре и извади фенерчето, което бе преместила от жабката на предишната си кола. Лексусът бе чудесен автомобил. Беше го продала само защото й напомняше за Скот, който го наричаше „Лизиния секси лексус“. „Каква болка само причиняват малките неща, когато почине някой близък“ — помисли си. Сега й оставаше само да се надява, че батерийките на фенерчето не са напълно изтощени.
Не бяха. Лизи се наведе, пое си дълбоко дъх и насочи фенерчето към вътрешността на пощенската кутия. Почувства, че изпитва болка — толкова силно стискаше устни. В началото различи само тъмен силует и зеленикав блясък, сякаш лъчът се отразяваше в мраморна стена. Дъното на металната кутия лъщеше от влага. Тя реши, че е от кръвта, която бе изцапала пръстите й. Премести се по-наляво, притискайки хълбок към вратата на колата, пъхна фенерчето още по-навътре. Видя козина, уши и нос, който навярно бе розов на дневна светлина. Очите нa животното бяха изцъклени, но по формата им Лизи разбра, че в пощенската кутия е напъхана котка.
Лизи избухна в смях. Смехът й не можеше да мине за нормален, но и не беше съвсем истеричен. В ситуацията имаше нещо изключително смешно. Не бе необходимо Скот да й казва, че умрялата котка в пощенската кутия е заимствана от филма „фатално привличане“. Не беше някакъв изопачен шведски филм и го бе гледала цели два пъти. А най-забавното беше, че тя нямаше котка.
Когато пристъпът на смях утихна, запали една сейлъм лайтс и подкара беемвето по алеята към къщата си.
VI. ЛИЗИ И ПРОФЕСОРЪТ
(ВИЖ КАКВИ ГИ НАДРОБИ)
1.
Сега вече Лизи не изпитваше страх, а смехът бе заменен от ярост. Тя спря беемвето пред затворените врати на обора и решително тръгна към къщата, гадаейки къде ли ще намери посланието на новия си „приятел“ — до главния вход или до кухненската врата. Не се съмняваше, че послание ще има. Откри го на задната веранда — бял плик, пъхнат в пролуката между мрежата против комари и касата на вратата. Разкъса плика и извади сгънатия лист. Посланието бе напечатано на пишеща машина и гласеше:
Госпожа — съжалявам задето ми се налага да правя това щот обичам животните но по-добре твойта кoткa вместо тебе. He иcкaм да ти причинявам бoлкa. He иcкaм, но трябва да се обадиш на 412-298-8188 и да кажеш на чoвeкa че ще дариш тез книжа за които прикaзвaxмe чрез него. Не ucкaмe да npoтaкaмe нещата госпожа, затуй му звънни днес към осем вечерта и той те се свърже с мене. Да свършваме с тая работа, без да пострада никой освен твойта бедна кoткa за кoeтo много СЪЖЕЛЯВАМ.
Твой приятел,
Зак
ПП: Хич не ти се сърдя задето ми каза да си го „Н“. Знам, че беше ядосана.