Милионерша търси запознанство
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Милионерша търси запознанство». Краткое содержание книги:
Явно убиецът приближава към нея. Дори обаятелният Стас не може с нищо да й помогне. А и самата Маня вече не е в състояние да проумее как ще свърши всичко — дали с фатален изстрел или под звуците на Менделсон…
— Защо да са никому ненужни, след като си има наследница?
— Наследницата му не е една, а са две. Той има дъщеря от първия си брак. Момичето е на двадесет години и малко отгоре, казват, че била страхотна красавица, но имала направо непоносим характер, моля за извинение — обърна се той към мен.
Бях на път да се стресна, че по някакъв начин ме е разпознал, но се оказа, че Шестопалов просто се извини за лошите думи, които бе казал по адрес на една жена.
— Няма нищо — промърморих сепнато.
— Сева нямал никаква възможност да се докопа до дъщерята. А вдовицата се оказала сговорчива и затова той се лепнал за нея, само че не постигнал никакъв успех в търсенето на богатството. Най-вероятно вдовицата също не знае нищо за парите, защото мъжлето й загина съвсем ненадейно и при много съмнителни обстоятелства. Може и изобщо да не е загинал, а просто да е изчезнал оттук и да е взел парите със себе си.
— А ти защо мислиш, че Сева не е успял да открие съкровищата? — полюбопитства Стас.
— Ами защото ако наистина беше намерил нещо, нямаше да взема пари назаем срещу убийствени проценти.
— Вземал е пари назаем, така ли? — сащисах се аз.
— Точно така. Дойде при мен един ден преди да го убият. Разказа ми някаква фантасмагория за свой приятел, на когото трябвало да помогне — на живот и смърт. Честно казано, помислих си, че ме лъже и не му дадох пари. Освен това беше по-логично да вземе пари назаем от приятелите си, отколкото от мен, понеже между тях има и големи паралии. Оправдах се, че имам някакви проблеми и той си отиде. Беше доста разстроен. Дори си помислих, че може да е задлъжнял някому…
— На карти ли?
— Не мисля. Не съм чувал да има такива увлечения. Всъщност може наистина да е искал да помогне на приятеля си.
Стас му зададе още няколко въпроса, които не ми се сториха интересни. Най-сетне ние се сбогувахме с Шестопалов.
— Убили са го заради дългове — изстрелях аз, след като едва дочаках да се озовем в колата. — Той се върна отнякъде и беше страшно разстроен. И се заяде с нас за колата… — В този момент погледнах Стас и се замислих.
— Какво има? — попита той, след като изчака две минути.
— Нищо — избоботих. — Сева твърдеше, че нещо е изчезнало от колата му.
— Нещо ли? А не каза ли какво?
— Ти нищо ли не знаеш по този въпрос? — не издържах аз.
— Честно да ти кажа, звучи ми обидно — отговори Стас с наскърбена гримаса.
— Ама аз само попитах…
— Значи е бил разстроен — напомни ми Стас.
— Да. Така ми се стори. А когато видя Витя и Вадим, ужасно се изплаши и дори каза нещо за времето, в смисъл че разполагал с още време… На прав път сме — зарадвах се. — Няма съмнение, че са го убили заради дългове. Ако успеем да разберем кому е дължал пари…
— Чакай малко, какви са тези Вася и Вадим?
— Те нямат отношение към нашата работа. Тези двама чудаци дойдоха при мен заради убийството в кафенето, когато ме взеха за заложник.
— А тях какво ги засяга това убийство?
— Искаха да намерят убиеца, тъй като не разчитат кой знае колко на милицията.
Изглежда, вече никой не разчиташе на милицията.
— И са се надявали да научат от теб нещо за грабителите, така ли?
— Разбира се.
— Ти премълча ли пред тях за Слава?
— Естествено.
— Интересно нещо се получава — навъси се Стас. — Чакай малко, ти казваш, че когато Сева видял Вася и Вадим, се изплашил, така ли?
— И още как.
— Ако Вася и Вадим са от отбора на Рижия, който е бил убит, а Сева дължи пари на някого и се е изплашил, когато ги е видял… Сева друсаше ли се?
— Не — поклатих глава. — Не приличаше на наркоман, Сева си беше съвсем нормален човек…
По лицето на Стас премина нещо, което приличаше на озарение, и дори се зарадвах, че ей сега ще разкрие всички тайни и ще ми ги поднесе на тепсия. Но вместо това, той се намръщи, поклати глава и промърмори:
— По дяволите!…
Озарението му изчезна, а аз разочаровано въздъхнах. Отново не ми провървя. Щом свършихме разговора си, ние потеглихме към блока, в който живееше Стас, без изобщо да помислим какво още бихме могли да свършим тази вечер, пък и вече беше късно за подвизи. Но не ни се удаде да се доберем до дома му без проблеми, защото мобилният телефон на Стас отново иззвъня и съдейки по всичко, новината, която той чу, не му се понрави.
— Ей сега ще дойда — подхвърли бързешком и рязко увеличи скоростта.
В следващия момент започнахме да се отдалечаваме от дома му, а аз сметнах за необходимо да попитам: