Милионерша търси запознанство
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Милионерша търси запознанство». Краткое содержание книги:
Явно убиецът приближава към нея. Дори обаятелният Стас не може с нищо да й помогне. А и самата Маня вече не е в състояние да проумее как ще свърши всичко — дали с фатален изстрел или под звуците на Менделсон…
— Бързо действаш — зарадвах се. — Ще идем ли при него?
— Ще идем, но преди това ще си поразмърдаме мозъците. Ако този младеж е свързан по някакъв начин с убийството, няма да е много разумно да му се изтърсим на главата като гръм от ясно небе. — Кимнах в знак на съгласие. — Щом си забелязала, че неговата физиономия се мярка твърде често покрай теб, значи той също би могъл да те забележи. В такъв случай не бива да се показваш пред очите му. Значи при него трябва да отида само аз и е желателно да направя това под някакъв предлог.
— Ами нали едната врата на колата ти е смачкана? — обявих радостно. Естествено радостта ми не бе предизвикана от факта, че вратата му бе смачкана, а от собствената ми съобразителност. — И можеш да му кажеш, че на светофара те е блъснала някаква хонда със сходен номер.
— Гениално! — кимна Стас със сериозен вид и аз отново заподозрях, че ми се подиграва.
Положихме огромни усилия, за да намерим мястото, на което живееше предполагаемият собственик на хондата. Наоколо се извисяваха многоетажни блокове, а между тях по някакъв необясним начин се бе свряла дървена едноетажна постройка, която на пръв поглед имаше вид на необитаема. На площадката пред входната й врата, от която бяха останали само един стълб и навес в окаяно състояние, заплашващ да рухне всеки момент, дремеше куче.
— Тук не живее никой — намръщих се аз, но пердетата на прозорците като че ли опровергаваха това мое твърдение.
Стас отиде на разузнаване и буквално след минута се върна.
— Вътре няма жива душа. Сградата прилича на казарма и някак не ми се вярва, че човек, който е в състояние да се сдобие с хонда, може да живее тук.
На мен също не ми се вярваше. Тъкмо се наканихме да си тръгнем обратно с празни ръце, когато в двора се появи една бабичка, облечена в басмена рокля, понесла огромна пазарска чанта и стик за хокей, на който се подпираше. И тримата бяхме обладани от взаимен интерес един към друг. Тя спря и се загледа в колата на Стас, а той тръгна към нея и двамата едновременно казаха:
— Здравейте! — И се усмихнаха.
Старицата веднага ми стана симпатична, защото такива бабички обикновено бяха много наблюдателни.
— Извинете — продължи да се усмихва Стас, — имате ли съсед на име Олег Петрович Конюши?
— Имам — отвърна старицата. — Четиридесет години живяхме заедно в тази барака. Помня как го донесоха от родилния дом. Толкова години минаха оттогава, а сякаш беше вчера…
Мисълта за родилния дом не се хареса на Стас, тъй като любопитството му не се простираше чак дотам, и той побърза да върне старицата към реалността с днешна дата:
— А не знаете ли къде е сега Олег?
— Сигурно е на работа — отвърна тя — или пие с приятелите си — това вече никой не може да каже.
— А къде работи?
— Ами където му падне. Той е безпътен човек. Добре че поне майка му, царство й небесно, не вижда какви ги върши. Хем ми е жал за този нещастник, хем така ми е омръзнал, че вече нямам сили да го търпя. Сега, като отидем да живеем на различни места, нека да прави каквото си ще. Изселват ни оттук — гордо заяви тя, — само ние с Олег останахме, а другите, които имат семейства, вече си отидоха. И ние ще се преместим след две седмици — тъй каза госпожицата, която дойде вчера… вече получихме и документите. Скрих бележката на Олег, че да не вземе да я загуби на пияна глава. Защото нали знаете какво става, когато нямаш документи…
— А Олег има ли кола? — попита Стас, макар че можеше да не го прави, защото беше ясно, че този пияница не разполага с хондата, която търсехме.
— Олег ли? Че откъде ще я вземе… вярно, приятелят му кара кола.
— А случайно да знаете каква кола има приятелят му?
— Не, синко. Кола като кола, на цвят е като сварено мляко. А защо ви е Олег, работа ли искате да му предложите? Той е добър зидар и ако не пие, може много добре да ви измайстори каквото му кажете. Всички гаражи от онази страна са негова работа. Никой не се е оплакал.
— Кога можем да го намерим вкъщи? — попита Стас, пренебрегвайки въпроса й.
— Най-добре елате сутринта. Вечер може да закъснее, пък и може да се напие, а с пиян човек не може да се говори. Най-добре е да дойдете към осем сутринта.
— Благодаря — каза Стас, сбогува се с бабичката и тръгна към колата.
Старицата изчака да се отдалечим от двора и едва тогава се скри в постройката.