Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— По мнение на съда сте напреднали доста.
— Млъквай, Мак. Братко Шмит, съгласен съм с него само защото наистина е прав.
— Благодаря и на двамата — от името на Юнис Бранка. Джейк? След като заседанието приключи, трябва ли да нося това тежко и неудобно наметало? Топло ми е с него.
— Ти решаваш. Зависи какво си облякла отдолу.
— Хъм… май по-добре да не го свалям. Все пак сме в съда, трябва да проявя уважение. — („Ексхибиционистка. Подканваш ги да те молят, нали?“) „Разбира се. Кой ме е учил? Поне сутиенът ми не е рисуван като на една позната русалка.“
Алек Трейн клъвна пръв:
— Братко Шмит, когато става въпрос за разпознаване, нерядко въпросният индивид се подканя да свали всички свои дрехи. В търсене на родилни петна и прочее — кажете й, съдия.
— Прави се, че не го чуваш, братко Шмит. Не бих нарекъл красивата ви наметка неудобна. Но ако наистина е била предназначена само за процеса, с радост ще ви позволя да я окачите на закачалката.
— Уф… божичко, колко е трудно да се пребориш с пуританското си възпитание. Джейк вече ме видя в оскъдното облекло, каквото носят сегашните момичета, а е виждал Юнис и с по-малко от това, защото нашата мила секретарка нямаше нищо против да споделя красотата си. — („Хвърляш въдицата, нали, мила? Кого от тях си избра?“) „Млък!“
Джоан прокара пръст по магноципа и наметалото се разтвори. Алек Трейн се хвърли да го вземе преди съдията.
Госпожица Смит зае грациозна поза.
— Виждате ли? Така изглеждаше Юнис Бранка в цялото й величие, а аз съм само един старец, който се опитва да носи тялото й. — Освен тялото на Юнис Джоан носеше някои от дрехите на Уини — къса черна пола, прозрачни черни залепващи се чашки, сандали с дванайсетсантиметрови токчета, над които се извисяваха стройните й крака, и почти никаква боя освен малко руж и сенки.
Стоеше неподвижно, а те се блещеха. Джейк се покашля по-силно от обичайното.
— Джоан, ако знаех какво носиш — или по-точно не носиш — под наметалото, щях да те посъветвам да не го сваляш.
— О, Джейк, не би се скарал на Юнис, че се облича така. Което ми напомня нещо. Съдия Маккамбъл, не мога да продължавам да бъда „Йохан Смит“. Ще ми позволите ли да си сменя името?
— Не виждам никакъв проблем в това, братко Шмит. Изборът е ваш и съдът само може да го одобри. Очевидно имате предвид някое женско име. Елена може би? Или Клеопатра?
— Отново благодаря… от името на Юнис. — („Шефе, защо не попиташ дали съдията е женен?“) „Я да заспиваш!“ — Нито едно от тези имена. Искам да ме наричат „Джоан“, което е най-близо до „Йохан“… Юнис… Смит.
Съдия Маккамбъл я погледна учудено, помисли и кимна одобрително.
Хубав избор. Запазва се близостта с мъжкото име и се отдава почит към вашия донор. Но мога ли да ви посъветвам нещо? Наричайте се както желаете, видях, че Джейк вече го използва, но запазете мъжкото си име за подписване на писма, документи и чекове, докато не бъде потвърдена вашата самоличност. Вероятно това ще стане във Върховния съд.
— Аз й дадох същия съвет — потвърди Соломон.
— Не съм изненадан. Госпожице… братко Шмит, как бихте желали да ви наричам? Насаме.
— Ами може Джоан… или Юнис. Което предпочитате, защото не бих искала Юнис Бранка да бъде забравена. Все пак дължа живота си на нея. Вижте, братя, като „брат Шмит“ аз съм поне с половин век по-възрастен от вас… а като Джоан Юнис съм само на няколко седмици. Но тялото на Юнис е тяло на млада жена и още се уча да го използвам. Трябва да се науча! Нищо чудно да имате дъщери на моята възраст. Така че бих предпочела да ме наричате Джоан Юнис и да си спестите „госпожица Смит“ за времето на заседанията. Не бих възразила и срещу „братко Шмит“ или пък „Йони“, както ме наричаха някога моите побратими.
— Джоан Юнис братко Йони Шмит — изреди ги усмихнато Алек. — Всяко от тези имена ми допада, освен това нямам дъщеря на вашата възраст и ще ви призная, че сте радост за окото. Не мога да кажа същото за своя някогашен съквартирант, защото ще трябва да се изпусна за възрастта на неговите потомци, тъй че стойте далече от него и ми позволете да бъда ваш пазител. Споменах ли ви колко съм щастлив, че госпожа Сиуърд ме уволни? Братко Шмит, никога не бих се захванал с този случай, ако не беше уважението, което изпитвам към тъщата на Паркинсън. В началото сметнах, че става въпрос за инвалид, който се нуждае от попечители, тъй като не е в състояние да се оправя в живота. Повярвайте ми.
— Не го слушайте — посъветва я съдията. — Този тип се прехранва от ПТП-та. Пускам му по някой случай само за да защитя доброто име на братството. Но да се върнем на въпроса със самоличността. Джоан Юнис, не зная доколко сте запозната със закона…