Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Кажи им да спрат това грачене! — кресна тя, за да излее част от яростното си ожесточение. — Кажи им, че ще заповядам да ги бичуват, ако ме разтревожат още веднъж!
Негърката излезе и тишината се възстанови, защото всички второстепенни жени от харема на пашата изпълняваха заповедите на Фензиле по-безусловно, отколкото заповедите на самия паша.
Тогава тя заведе сина си при украсената с резба решетка с изглед към двора — преграда, иззад която двамата можеха да виждат и чуват всичко, което ставаше отвъд. Асад говореше: съобщаваше на Сакр-ел-Бар какво е научил и нареждаше какво да се направи.
— Кога можеш да отплаваш наново? — завърши той.
— Веднага щом го изисква службата на аллаха и сам ти — бе незабавният отговор.
— Много добре, сине мой. — Асад сложи гальовно ръка на рамото на корсаря, съвсем победен от тази готовност. — Най-добре е да тръгнеш утре в зори. Дотогава ще можеш да се приготвиш за отплаването.
— В такъв случай, с твоето позволение, ще отида веднага да се разпоредя за приготовленията — отговори Сакр-ел-Бар, макар че вътрешно се разтревожи от необходимостта да потегли отново тъй скоро.
— Кои галери ще вземеш?
— За да пленя една испанска галера? Само моята галеаса20 и никоя друга; тя ще е предостатъчна за подобно начинание и така ще е по-лесно да се спотайвам и прикривам, нещо, което би могло да се окаже невъзможно с цяла флота.
— Да… ти си разумен в смелостта си — похвали го Асад. — Аллах да ти дари успех в това пътуване.
— Мога ли да си отида?
— Още един миг. Нещо за моя син Марзак. Той вече възмъжава и е време да започне да служи на аллаха и държавата. Моето желание е той да отплава като твой адютант при това пътуване и ти да бъдеш негов наставник, както аз някога бях твой.
В тази работа имаше нещо, което зарадва Сакр-ел-Бар толкова малко, колкото и Марзак. Като знаеше острата вражда, изпитвана към него от сина на Фензиле, той имаше всички основания да се бои от неприятности, ако това намерение на Асад се изпълнеше.
— „Както аз някога бях твой!“ — отвърна той с престорена тъга. — Няма ли да тръгнеш с нас утре, о, Асад? Няма друг като тебе в целия ислям и каква радост би било да застана до тебе на носа на галерата както някога, когато се счепквахме с испанците.
Асад го изгледа.
— И ти ли настояваш за това? — запита той.
— И други ли са настоявали? — Съобразителността му, изострена още повече от страданията, бързо и дълбоко прозря в същността на въпроса. — Те са били прави, но никой не би могъл да настоява по-пламенно от мене, защото никой не познава по-добре от мене сладостта на битката срещу неверниците под твоето предводителство и величието на победата, изтръгната пред твоите очи. Хайде, господарю, ела с нас на това пътуване и бъди сам ти наставник на сина си, защото това е най-голямата чест, с която можеш да го ощастливиш.
Замислен, Асад поглади дългата си бяла брада, орловите му очи се присвиха.
— Ти ме изкушаваш, в името на аллаха!
— Да те съблазня още…
— Не, повече не ще можеш. Аз съм стар и изтощен и съм нужен тук. Може ли стар лъв да преследва млада сърна? Мир, мир! Слънцето на бойните ми дни е залязло. Нека поколението бойци, отгледано от мене, да пази завладяното от моята ръка и да поддържа моето име и славата на вярата по моретата. — Той се облегна на рамото на Сакр-ел-Бар и въздъхна с тъжно замечтани очи. — Това би било чудесно приключение, да си кажа истината. Но не… решил съм. Върви ти, вземи Марзак със себе си и ми го доведи читав обратно у дома.
— Иначе не бих се върнал и сам аз — бе отговорът. — Но аз вярвам във всезнаещия.
С тези думи той си тръгна, като скри дълбокия си яд и за пътуването, и за натрапения другар, и отиде да заповяда на Отмани да приготви голямата му галеаса, да я снабди с каронади, триста души роби гребци и триста бойци.
Асад-ед-Дин се завърна в същата затъмнена стая на касабата, обърната към двора, където още се бавеха Фензиле и Марзак. Отиде да им каже, че в съгласие с желанието на двамата Марзак ще замине, за да се прояви при това пътуване.
Ала там, където беше оставил нетърпение, сега намери зле прикриван гняв.
— О, слънце, което ме сгрява! — посрещна го Фензиле, а той знаеше от дълъг опит, че колкото по-ласкави са нейните обръщения, толкова по-злобно е настроението й. — Нима моите съвети са нищо за тебе, нима са само като прах по обувките ти?
20
Галеаса — тримачтова галера.