Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие». Краткое содержание книги:
— Добре.
— Който и да дойде, не му позволявай да наднича в сейфа. Не ми се вярва да го направи, сигурно ще е дискретен, но бъди готов и не му давай никаква възможност. Кой знае, Уинтърс може да е сложил вътре пистолет и да привлечем излишно внимание.
— Ясно, прав си.
— Още нещо. Попитай ги какъв ти е пин кодът. След отваряне с мастер пин код на сейфа обикновено могат да се видят последните дванайсет въведени пина.
— Защо, след като вече са отворили сейфа…
— Защото трябва да го затворим със същия пин код. Ако някой провери по-късно, няма да се усъмни, че не сме имали работа в тази стая.
— Браво, господин Рейн, Вие сте човек, който мисли за всичко. Харесва ми тази ваша черта.
Докс започна да се съблича. Аз влязох в банята, пуснах душа и му донесох халата.
След като се преоблече, му подадох телефона и натиснах бутона за рецепцията. Той обясни проблема, каза два пъти „да“, поблагодари и затвори.
— Всичко е наред. Идват да отворят сейфа на господин Уинтърс.
— Твоят сейф.
Докс се намръщи.
— Виж сега, не съм чак толкова тъп. Разбрах те.
— Докс, не ти давам акъл как да стреляш със снайпера, защото там си най-добрият и няма на какво да те науча. Но държа да ти кажа, че в тези неща трябва да се настроиш правилно, иначе можеш да се издъниш заради някоя дреболия.
Той се изчерви леко.
— Добре, добре. Не съм обидчив. Само престани с тая Тиара, става ли?
Поклатих глава.
— Съжалявам, това не мога да направя.
Той се намръщи още повече. След което се разсмя.
— Вярно, май прекалявам.
— Дай си ръкавиците. И се опитай да докосваш възможно най-малко предмети, докато си тук.
Той свали ръкавиците и ми ги подаде. Протегнах ръка.
— Вие сте добър човек, господин Уинтърс.
Докс се усмихна и се ръкувахме.
— А, дай и ножовете. Ще ги почистя в банята, докато ти се разправяш със сейфа.
Докс извади ножовете от панталона си и ми ги връчи. Влязох в банята и заключих вратата.
Почистването ми отне само няколко минути. Разглобих ги и първо ги полях със спирт. Бързо изтъркване с четката. Вода и сапун. Изплакване, Белина. След като свърших, си измих по същия начин и ръцете, спрях чешмата, сложих си чисти ръкавици, избърсах всичко и сглобих ножовете.
На вратата се почука. Чух как Докс отива да отвори.
— Благодаря, че дойдохте — разнесе се гласът му. — Тъкмо се канех да си взема душ, ама няма да мога да се отпусна, като знам, че съм си забравил комбинацията… и така…
Подбелих очи. Докс беше най-смъртоносният снайперист, когото познавах, но имаше доста трески за дялане.
Отвън минаха покрай банята. Чувах приглушен разговор. След това стъпките поеха към входната врата. Докс каза:
— Благодаря ви още веднъж. Много благодаря — и вратата се затвори.
След малко надникна в банята.
— Можеш да излизаш.
— Някакви проблеми?
— Не. Халатът много помогна, точно както каза. Много си те бива, признавам. Ей, дали да не оберем минибара? Такава възможност се пада веднъж в живота.
— Дадоха ли ти пин кода на Уинтърс?
— Осем, осем, седем, едно.
— Браво. Какво пипа в стаята?
— Само три неща. Бравата на вратата, бравата на банята и сейфа.
— Добре — подадох му чист чифт ръкавици. — Спиртът и белината са в банята. Полей си ръцете с едното, измий се със сапун и се полей с другото. И по теб имаше кръв от Уинтърс. След това си сложи ръкавиците. Аз ще избърша там, където си пипал.
Взех кърпа и се погрижих за споменатите повърхности, после се върнах в банята и избърсах мивката, след като Докс се изми. Той си сложи ръкавиците, а аз събрах нещата ни и кърпата от банята и ги пъхнах в торбичката, в която ги бяхме донесли. Оставих я от вътрешната страна пред вратата, за да не я забравим.
Отидохме при сейфа, който вече беше отворен. Вътре имаше три предмета. Портфейл. Паспорт. И смартфон „Трео 650 С“.
Докато аз оглеждах нещата, Докс се обличаше. Първо паспорта. Беше американски и наистина беше издаден на името на Мичъл Уилям Уинтърс. В портфейла открих кредитни карти и индонезийска шофьорска книжка с адрес в Джакарта, също на името на господин Уинтърс. Имаше и индонезийски рупии, щатски долари, тайландски батове и хонконгски долари.
Паспортът. Господин Уинтърс беше голям пътешественик. Имаше печати от цял свят, последните от които тайландски, разбира се.
Но третото беше най-ценната находка. Взех го в ръка и го включих. Екранът светна и поиска парола.
Докс се обади:
— Мамка му.
Помислих малко, след което натиснах осем, осем, седем, едно.
На екрана се появи основното меню.
— Браво бе, голяма си работа! — Докс ме тупна по рамото. — Срам и позор за господин Уинтърс, дето използва една и съща парола на различни места.