Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие». Краткое содержание книги:
Погледнах го и вдигнах вежди.
— Ти да не би да използваш различни пароли за всичките си устройства? — попитах ехидно.
— Ами…
— Никой не го прави. В безкрайната битка между удобството и сигурността винаги печели удобството.
— Май си прав.
Усмихнах се.
— Но ти вече знаеш кое е правилно. Помни: сигурността е като верига. Слабостта й е равна на най-слабото й звено.
Започнахме да ровим из смартфона — контакти, срещи, записки. Имаше какво ли не.
— Забавихме се — казах. — Ще оставим паспорта и портфейла в сейфа. Телефона ще вземем с нас. Възможно е някой да забележи, че липсва, но според мен ще си струва риска.
— Съгласен.
— Ти излез пръв. Не се връщай там, откъдето дойде — не е нужно охраната да те вижда, че си тръгваш толкова скоро. Среща след двайсет минути на Патпонг-две откъм страната на Суравонг.
Докс се ухили.
— Патпонг ми е познат.
— Знам, че ти е познат. Но ще търсим там интернет кафе. Не се разсейвай.
— Боях се, че точно това ще кажеш. Защо пък интернет кафе?
— Имам предчувствие. Може да се наложи да проследим някои неща, които ще намерим в смартфона. Можем да го направим и от някой лаптоп на хотела, но предпочитам да сърфирам анонимно.
Той пак се ухили.
— И аз съм така. Човек никога не знае кога правителството ще подгони и нас, порно лъвовете.
Докс тръгна напред. Аз върнах паспорта и портфейла в сейфа и го заключих. Огледах стаята за последно. Всичко изглеждаше наред.
Погледнах през шпионката. Чисто. Отворих с ръкава на ризата си и поех надолу по стълбите. Използвах страничния изход и поех по уличките покрай Силом за към Патпонг.
16.
След двайсет минути седяхме в един интернет бар недалеч от Суравонг и ровехме из смартфона. Бележникът със срещите беше интересен. В него беше отбелязана среща утре в седем вечерта. Поясненията бяха: ТД, ЕВ, МЛЧ в КК.
— Код — казах и се замислих.
— Хайде бе? — обади се Докс.
Не му обърнах внимание.
— Я да видим какво още има.
Имаше няколко десетки имена в указателя. Беше ми познато само едно. Джим Хилгър.
— Я виж кой е тук — посочих го на Докс.
— Хилгър. Онзи от Хонконг, нали? НОП на ЦРУ?
— Да. Агентът под неофициално прикритие. Същият, който забърса два милиона от парите на Белгази за онези приднестровци, дето ги помислихме за руснаци.
— Тези пари бяха наши, готин. Много ми се ще да се видим с тоя дървар и да си поговорим откровено.
Кимнах и отворих папката на телефона със записките. Имаше само една: номер за потвърждаване на открит електронен самолетен билет от Банкок до Хонконг.
— Приятелят ни Уинтърс е възнамерявал да се разходи до Хонконг — посочих записката. — Ето билета. Освен това в портфейла му имаше хонконгски долари.
— Базата на Хилгър не беше ли в Хонконг? Поне по времето на Белгази?
— Да, и аз си мисля същото.
Върнах се към бележника със срещите, но кодът на Уинтърс продължаваше да не ми говори нищо. Гледах го още половин минута, но пак нищо не ми хрумна.
— Става ли? — попита Докс. — Ако го зяпаш достатъчно дълго, разкрива ли тайните си?
Въздъхнах.
— Май не. Ама… „в КК“… и пътуването до Хонконг…
Обърнах се към клавиатурата и отворих „Гугъл“. Написах „Хонконг КК“.
Получих резултати за Хонконг кореспондентски шах. Хонконг компютърен център. Хонконг крикет клуб. Хонконг клуб „Котките“.
— Аха, среща в Хонконг, в клуб „Котките“? — засмя се Докс. — Голям палавник.
Беше ми ясно, че ако продължим да работим заедно, неутрализирането на Докс щеше да е умение за оцеляване, което трябваше бързо да усвоя.
— Хонконг крикет клуб — казах. — Хонконг клуб „Котките“. Хонконг… Китайски клуб.
— Китайски клуб ли? Кимнах.
— Частен клуб с петзвезден ресторант на последния етаж в старата сграда на Китайската банка. Вече имат сгради и в Пекин, и в Сингапур.
— Но това не излезе в резултатите.
— Така е. — Написах „Китайски клуб Хонконг“ и натиснах Enter. Получих около три милиона резултата, но не и този, който търсех.
— Сигурен ли си, че това е мястото? — попита Докс.
— То е за ограничен кръг хора. Няма да се учудя, ако нямат сайт и не си правят реклама. — Написах няколко варианта на това, което търсех, и най-накрая намерих телефонен номер. Извадих си мобилния телефон, включих го и набрах номера.
От другата страна се чу сигнал, после втори. Вдигна някаква жена.
— Китайски клуб, добър вечер. С какво мога да ви бъда полезна?
— Искам да потвърдя една резервация — казах. — На Джим Хилгър. За утре вечер.