Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Разбира се, това стана едва когато той даде директна заповед на двамата поотделно.
— Хубаво — тросна се тя.
— Хубаво — отвърна той и сложи край на разговора.
Тикна телефона в джоба си. Изруга няколко пъти. Отново извади проклетото нещо и написа съобщение: Съжалявам, че съм такъв гадняр. Прости ми.
Точно когато го изпрати, от нея дойде друго съобщение: Умееш да си такъв гадняр. Закарах те там само защото ме е грижа за теб.
Нямаше как да не се засмее, особено след като тя написа още едно съобщение: Простено ти е, но все пак си гадняр.
Рив отново прибра телефона в джоба си и се озърна наоколо, като отбелязваше мислено шпатулите в стъкления буркан до умивалника, апарата за кръвно налягане, висящ на стената, и бюрото с компютъра в ъгъла. Беше идвал в това помещение и преди. Беше влизал във всички кабинети.
С Хавърс имаха отношения между пациент и лекар от доста време и това беше сложна работа. Ако някой се сдобиеше с доказателства, че наоколо има симпат, пък бил той и само наполовина такъв, по закон трябваше да докладва за него, с цел той да бъде отстранен от общността и пратен в колонията на север. А това би съсипало всичко. Така че всеки път, когато Рив посещаваше клиниката, се ровеше из мозъка на добрия доктор и отваряше, както обичаше да се изразява, личния си сандък на тавана на Хавърс.
Упражнението не беше много различно от изтриването на спомени в съзнанието на хората, но процесът беше по-дълбок. След като докараше доктора до транс, Рив изтегляше информацията за себе си и «състоянието» си и Хавърс беше способен да го лекува адекватно, но без неприятните социални усложнения. Когато прегледът свършеше, Рив «опаковаше багажа си» от мозъка му и прилагаше допълнителни мерки за сигурност, като го заключваше здраво в мозъчната кора на лекаря в очакване на следващия път.
Беше ли подло? Да. Имаше ли друга възможност? Не. Нуждаеше се от лечение. Не беше като Хекс, която успяваше да потиска потребностите си сама. Макар че един бог знаеше как го прави.
Рив се изправи. По гърба му пропълзя гъдел, инстинктите му изпращаха сигнал, подобен на звън от будилник.
Дланта му напипа бастуна и той слезе от леглото, приземявайки се на двата си безчувствени крака. Пътешествието до вратата изискваше три крачки, той сграбчи бравата и я натисна. Коридорът беше празен и в двете посоки. Далече вляво сестринският пост и чакалнята имаха делови вид както винаги. Вдясно имаше стаи за пациенти, а отвъд тях двойните врати водеха към моргата.
Никаква драма.
Да… Нямаше нищо не на място. Всеки от медицинския персонал се движеше с определена цел. Някой се закашля в съседния кабинет. Шумът от климатичната инсталация създаваше непрестанен тих фонов шум.
Той присви очи, изкушен да използва способностите си на симпат, но беше прекалено рисковано. Едва се беше стабилизирал.
Кутията на Пандора трябваше да остане затворена.
Върна се обратно в кабинета за прегледи, извади телефона си и започна да набира Хекс, за да я повика обратно в клиниката, но вратата се отвори, преди да е успял да се свърже.
Зет му Зейдист показа глава през вратата.
— Чух, че си тук.
— Здравей. — Рив остави телефона настрана и преглътна пристъпа на параноя, съпътстващ двойните дози. Това бе то, радостта от страничните ефекти.
По дяволите.
— Кажи ми, че не си тук заради Бела.
— Не. Тя е добре. — Зи затвори вратата и се облегна на нея, с което на практика ги заключи заедно вътре.
Очите на брата бяха черни. Което означаваше, че е вбесен.
Ривендж придърпа бастуна и го подпря пред себе си, в случай че му потрябваше. Той и Зи се разбираха добре, като се изключеха някои малки проблеми в началото на връзката му с Бела, но нещата винаги можеха да се променят. И като се имаше предвид мрачният му поглед, който като че идваше от вътрешността на крипта, явно беше станало точно това.
— Имаш нещо на ум ли? — попита Рив.
— Искам да ми направиш лична услуга.
Думата услуга вероятно не беше използвана на място.
— Казвай.
— Искам да престанеш да търгуваш с близнака ми. Ще му спреш доставките. — Зи опря ръце на кръста си. — Ако не го направиш, ще се погрижа да ти е невъзможно да продаваш нещо повече от сламки за коктейли в твоята дупка.
Рив почука с края на бастуна си по масата за прегледи и се почуди дали Зейдист би променил тона си, ако знаеше, че приходите от клуба спасяват брата на неговата шелан от колонията за симпати. Зи беше наясно какъв е, но си нямаше и представа за игрите на Принцесата.