Песента на Тъмния ангел

— Ще се обръсна и облека — заяви той, — след което искам Селдич да се качи тук.

Час по-късно, когато Корбет вече беше готов, Ранулф въведе доктора в стаята им. Тревогата на Селдич нарасна, когато видя кралският пратеник да го чака облечен.

— Ще говоря направо, мастър Селдич — започна Корбет. — Имам основания да смятам, че Алан от Блатото и дори може би Холкъм са живели в този край. Е, кажи ми, какво откри ти за тази безценна двойка?

Докторът се канеше да откаже да отговори, но в този момент кралският пратеник се наведе към него и го сграбчи за ръката.

— Искам цялата истина — прошепна той. — В противен случай ще конфискувам всички архивни документи, които се пазят в имението, и ако се наложи, ще ги проучвам с дни. Открия ли нещо, което не си ми казал, Господ ми е свидетел, че ще те накарам горко да съжаляваш — Корбет попипа темето си. — Вчера едва не ме убиха. Търпението ми е към своя край!

Селдич нервно размърда пръсти.

— Холкъм е стопанисвал някакъв чифлик край Бишопс Лин — отвърна той бавно, — а Алан е бил родом от този край. В архива не пише кой знае какво друго — докторът потропа с крака.

— Как си е изкарвал прехраната Алан? — попита Ранулф.

— Бил е управител на имението.

— Какво точно е правел? — намеси се Корбет.

— Ами обикалял е наоколо на кон и е събирал данъците от селяните. Освен това е разнасял съобщения и заповеди.

— Значи добре е познавал околността, така ли?

— О, да.

— Както и всички скривалища и потайни кътчета наоколо?

Селдич кимна.

— Има ли още нещо, което трябва да знам?

Докторът примигна с очи.

— Според един от документите на местния съд — отвърна той бавно — две години преди крал Джон да изгуби съкровището си в залива Уош, Алан бил обвинен, че се занимава с контрабанда.

Корбет изпъшка и скри лицето си в ръце, но не след дълго отново вдигна поглед.

— Друго?

Селдич поклати глава, така че кралският пратеник го освободи.

— Какво има, господарю? — попита разтревожено Ранулф, след като докторът затвори вратата след себе си.

— За Бога, Ранулф! Толкова ли не можеш да се сетиш сам? Алан от Блатото и Холкъм са планирали да откраднат богатствата на крал Джон! Решили са го набързо, след като Холкъм е разбрал, че ще бъде нает да преведе кервана със съкровището през залива Уош. Въпреки това им е провървяло. Холкъм е успял да открадне скъпоценните вещи и се е срещнал със съучастника си на някое усамотено място. После двамата са скрили по-голямата част от плячката си, но все пак са задържали някои неща, за да ги продадат — Корбет замълча, за да си подреди мислите. — Така или иначе, тогавашният господар на имението е заподозрял Холкъм и не се е отказал от преследването му, докато не го е заловил. После го разпитал, екзекутирал и заровил тялото му заедно с няколкото предмета от съкровището, намерени у него — той отново направи пауза и поглади масата с ръка. — Разбира се, всичко е трябвало да бъде потулено, но въпреки това из околността са тръгнали слухове. Тогава Алан от Блатото решил да избяга, като преди това скрил съкровището — Корбет хвърли един поглед към Ранулф. — Какво е направил след това?