Песента на Тъмния ангел

Домина Сесили отиде до вратата.

— Ей сега ще се върна — каза тя. — Искам да ти покажа още нещо.

Корбет сви рамене и започна да чете, внимателно изучавайки синьо-зеленото мастило и превеждайки си бързо от латински.

— Споменава ли се нещо за Алан от Блатото? — попита Ранулф.

— Не.

— За какво тогава ни е този документ?

— Всъщност е доста полезен. Слушай. Свитъкът носи датата август 1217 година — почти година, след като крал Джон изгубил съкровището си в залива Уош. Та през този месец в манастира пристигнал някакъв беглец. Той успял да се добере до параклиса, вкопчил се в олтара и поискал убежище, каквото тогавашната игуменка му осигурила. Беглецът поискал храна и вода и настоял да остане в манастира полагащите му се по закон четирийсет дни. Слушай, Ранулф. Нататък става още по-интересно. По същото време сър Ричард Гърни също дошъл тук и потърсил някакъв беглец, който бил считан за отговорен за изчезването на свещеник на име Джеймс. Игуменката обаче му казала, че не е чувала нищо за такъв престъпник — Корбет се приближи до масата и хвърли на нея парчето пергамент.

— Това ли е всичко? — извика Ранулф.

— Никак не е малко — рече господарят му. — Аз обаче съм сигурен, че домина Сесили може да ни каже още.

— Кой е този отец Джеймс? — попита Ранулф.

— Един Господ знае — отвърна мрачно Корбет.

— Но защо монахините са включили подобен документ в хрониката си? — настоя Ранулф. — И защо после са го махнали?

Господарят му го потупа по рамото.

— Добър въпрос, Ранулф. Предполагам, че между подслоняването на онзи беглец и посещението на прадядото на сър Саймън се е случило още нещо. Двете събития са били чинно записани, но онова, което ги свързва, е станало причина за премахването на този откъс от хрониката. Може би домина Сесили ще знае какво е свързващото събитие.

Игуменката най-после се върна, мушна се зад писалището си и измъкна изпод расото си някаква кадифена торбичка. После я развърза и извади оттам един златен потир, който мигом заблестя на светлината на свещите. Ранулф ахна от възхищение пред невероятната му красота.

— Чисто злато! — прошепна той и проследи с алчен поглед разкошната вещ, която игуменката подаде на Корбет. — Виж тези брилянти! — Ранулф посочи към скъпоценните камъни, които украсяваха ръба и столчето на потира.

Корбет претегли чашата в ръка.

— Прочетох ръкописа.

Домина Сесили седна и примирено въздъхна.

— Значи вече знаеш всичките ни тайни, сър Хю.

Кралският пратеник сложи потира обратно на масата.

— Така смятам. Мисля, че онзи беглец е бил Алан от Блатото. Монахините от „Кръст Господен“ са го познавали добре. В крайна сметка, той е бил управител на имението Мортлейк, така че сигурно често си е имал вземане — даване с манастира. Всъщност Алан дори може да е участвал в контрабандата, която — той изведнъж се засмя — явно е една от традиционните ви дейности. Както и да е, освен всичко друго Алан от Блатото е бил и крадец и двамата със съучастника му Холкъм са оплячкосали кралското съкровище. Ако не е била бдителността на сър Ричард Гърни, са щели да се измъкнат незабелязано. Прадядото на сър Саймън обаче се намесил и Холкъм бил заловен и обесен. Колкото до Алан — той се превърнал в беглец — Корбет вдигна потира и се взря в него. — Този Алан от Блатото доста приличал на неверния пристойник от Евангелието7 и в крайна сметка попаднал в капана на собствената си алчност. Бягството по море с такова огромно богатство не било вариант — ако слухът за състоятелността му стигнел до знанието на който и да било капитан на кораб, Алан не можел да се надява да остане жив — кралският пратеник се взря в пребледнялата игуменка. — И така, Алан се укрил за кратко в Убежището, но примката бързо се затягала около врата му, така че му се наложило да си потърси друго скривалище.