Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
— Нищо ли не можа да откриеш в Убежището за този Алан от Блатото?
— Не, господарю.
— Тогава яхвай коня и тръгвай да обикаляш крайбрежието. Но не се придвижвай по скалите, а слез на брега. Не се безпокой — приливът няма да настъпи скоро.
— Какво да търся?
— Не знам, Ранулф. Но когато го откриеш, ти сам ще разбереш.
И така, Ранулф гневно отпраши към крайбрежието, мърморейки си под нос и ругаейки Киселата физиономия, своя господар. Корбет пък се върна към разсъжденията си, след което слезе в тъмницата, за да разпита мастър Джоузеф. Водачът на Пастирите обаче добре съзнаваше предимствата на положението си.
— Колкото повече сведения запазя за себе си — подразни той кралския пратеник, — толкова повече възможности за пазарлък ще имам.
Корбет се усмихна, за да не покаже колко е обезкуражен. Разбойникът беше прав. Служителите от Хазната действително щяха да бъдат склонни на всякакви преговори и отстъпки, стига да смятаха, че това ще им помогне да умножат кралското съкровище. И ако цената да направят Едуард по-богат беше да помилват мастър Джоузеф, то те с радост щяха да я платят.
— Мисълта, че някъде тук е заровено истинско съкровище, не те ли измъчва, Корбет?
— Къде е Алан от Блатото? — троснато попита кралският пратеник.
— Казах ти — претърси Убежището.
Корбет се изправи на крака.
— А, пратенико! — насиненото лице на мастър Джоузеф се изкриви в подигравателна усмивка. — Предай най-сърдечните ми благопожелания на пухкавата игуменка! И още нещо!
Кралският пратеник не се обърна.
— Ако бях на твое място, не бих се доверявал никому!
Корбет затръшна вратата след себе си и изчака да се увери, че пазачът я е заключил и залостил. После си опита късмета с Филип Нетлър, но той също не беше особено отзивчив.
— Ще проговоря — промърмори първият помощник на мастър Джоузеф, — когато видя в ръцете си документа, в който пише, че кралят ме помилва. Дотогава можеш да вървиш по дяволите!
Корбет остави двамата престъпници и се върна в стаята си. Гърни беше отишъл до селото и в господарската къща цареше тишина. Междувременно дъждът беше започнал да отслабва, така че Корбет нахлузи ботушите си за езда и си облече плаща, оседла коня си и препусна към Убежището. Постройката беше абсолютно празна; липсваха дори портите. Кралският пратеник спря в двора и се огледа наоколо. Мрачният ден съвсем точно отговаряше на настроението му, а освен това многогодишният му опит в подобни ситуации му подсказваше, че го следят. Той застана неподвижно и се ослуша, но не чу нищо друго освен поскърцването на собственото си седло и тихото процвилване на коня си. После погледна през рамо, но в подгизналата от дъжда пустош не се виждаше нищо подозрително. Тогава Корбет слезе от гърба на коня си, спъна го и се зае да огледа сградата. Всички стаи бяха обърнати надолу с главата. Всъщност хаосът, който цареше в Убежището, беше толкова голям, че напомни на Корбет за пораженията, нанесени от войните на Едуард по границата с Шотландия. Да, кралският пратеник винаги се беше удивлявал на грабителските умения на селяните, без, разбира се, да намира в тях нещо похвално. Жителите на Хънстън бяха обрали Убежището до шушка, взимайки абсолютно всичко, което можеше да се помести — врати, панти, посуда… Липсваха дори завивките от леглата и единствените свидетелства, че мястото доскоро е било обитавано, бяха парчетата от някоя и друга счупена купа.
После Корбет се качи на горния етаж и въпреки че в момента стаите там също бяха празни, се увери, че мастър Джоузеф и Филип Нетлър са заемали най-хубавата част от Убежището. Стените в техните покои бяха белосани, а следите по пода издаваха, че вътре е имало хубава мебелировка и дори килими. Разбира се, стъклата и роговите пластини от прозорците бяха откраднати; липсваха и някои от покривните плочи, вследствие на което по пода вече се бяха образували няколко локви. Кралският пратеник огледа навсякъде, а междувременно безпокойството му само нарастваше. От една страна, се чувстваше зле при мисълта за престъпните замисли, кроени тук, а от друга, му въздействаха празнотата, тишината и онова свиващо стомаха чувство, че някой го наблюдава.