Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
— Не и на място като това — отвърна Ранулф.
— И защо не?
— Всяко място, посещавано от много хора, е опасно. Рано или късно някой късметлия или пък хитрец ще го намери.
— Но да го заровиш в пустошта също е опасно — рече Корбет. — Някой може да те види, докато го криеш, а и винаги съществува възможността да забравиш къде точно си го закопал — той се качи на коня си. — Както и да е. Сега имаме друга работа. Хайде, да вървим да ядосаме домина Сесили!
Естествено, игуменката на манастира „Кръст Господен“ не ги прие веднага — наложи се да поизчакат в едно преддверие, а когато най-сетне бяха поканени в стаята й, тя ги посрещна с толкова фалшива усмивка, че на Ранулф чак му призля.
— С какво мога да ти помогна, сър Хю? — попита домина Сесили с престорена любезност. — Трябва да ти кажа, че новината за водачите на Пастирите наистина ме потресе. Такива ужасни хора!
— Да — рече Корбет, — мастър Джоузеф и Филип Нетлър дълги години са търгували с човешка плът, предназначена за пазарите на роби по целия свят — той се наклони напред. — Тази търговия, също както и контрабандата, е грях, нали така?
Игуменката примигна, а пухкавото й лице пребледня.
— Да, грях е — продължи Корбет. — Освен това е престъпление. Също като укриването на данъци и незачитането на кралската власт. Така че, домина Сесили, ето как можеш да ми помогнеш — можеш да ми кажеш защо ти самата си контрабандистка.
Игуменката се подпря на писалището си, за да не падне.
— Какво значи това? — изфъфли тя, пръскайки слюнка.
В този момент на Ранулф му се дощя Малтоут да е с тях, вместо да пази конете в двора. Устата на домина Сесили се отвори, после отново се затвори.
— Сър Хю, нима ме обвиняваш, че се занимавам с контрабанда?
— Да, домина Сесили, точно това правя — отвърна Корбет, надявайки се да си е направил правилните изводи.
— И с какво търгувам незаконно, моля?
— О, да, не е лошо да се помолиш! — сопна се Корбет. — Помоли се кралят и епископът ти да бъдат милостиви към теб! — той се наклони напред. — Да, ти си контрабандистка. Притежаваш овце, имаш и стригални за тези овце. Когато слугите ти острижат овцете, вълната се сортира на бали, които коларите ти откарват до митницата в Бишопс Лин. Да кажем, че разполагаш с триста бали вълна. Двеста и петдесет от тях минават през митницата и се натоварват на някой кораб в Бишопс Лин. После — вероятно с вечерния прилив — корабът отплава от пристанището и се отправя към Фландрия. Вместо да прекоси Канала обаче, капитанът му пуска котва в открито море и изчаква да получи и останалите петдесет бали. Единственото, което не знам, е дали за целта от кораба пращат лодка до брега или пък от манастира пращате лодка до кораба. Важното, домина Сесили, е, че за тази допълнителна вълна ти получаваш пари в брой и не плащаш никакви налози. Разбира се, капитанът на кораба също прави добри пари по фламандските пристанища.
— Това е смехотворно! — възкликна игуменката.
— Не, това е истината. Ето че стигнахме и до смъртта на сестра Агнес. Тя е била ковчежничка на манастира и е обичала да се разхожда по скалите. Винаги е носела със себе си тояжка и фенер. Повечето хора са я смятали за странна, но истината е, че тя е подавала сигнали на корабите, превозващи вълната ви. Предполагам, че ако претърсим заливчето пред манастира, ще открием и малката лодка, която използвате за незаконната си търговия — Корбет стана и се приближи до някаква картина. — Една нощ обаче се случило нещастие — той се обърна и вдигна едната си ръка. — О, знам, станало е случайно — просто сестра Агнес вече е започвала да остарява, камъкът се е ронел, а пък вятърът е духал твърде силно… Все едно, ковчежничката се подхлъзнала и паднала от скалите — кралският пратеник погледна през рамо и се усмихна. — Сигурен съм, че вече й търсиш заместничка, домина Сесили, и че само чакаш да си замина, за да подновиш контрабандната си дейност.
— Нямаш никакви доказателства — озъби се игуменката.
— О, напротив, имам — излъга Корбет. — Поговорих си с един от капитаните, с които си работила, и той си призна всичко — кралският пратеник се върна при писалището на домина Сесили и се заигра с дръжката на камата си. — Може би не е лоша идея да разпитам и някои от слугите ти, а? И по-точно онези, на които плащаш скъпо и прескъпо, за да карат лодката…
Домина Сесили, която очевидно не можеше да издържа повече на настоятелните му въпроси, сведе глава и заподсмърча.