Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
— И дошъл тук, така ли?
— Точно така. Алан знаел, че има право на убежище, и не вярвал игуменката да му откаже — Корбет остави потира на масата. — Прав съм, нали?
Домина Сесили кимна.
— И така — продължи Корбет, — докато Алан се криел в манастира, двамата с тогавашната игуменка сключили таен договор. Алан сигурно е изтъкнал, че ако го заловят, ще трябва да признае пред властите за незаконните деяния на монахините. Разбира се, освен със заплахи си послужил и с подкуп. Бил откраднал този скъпоценен потир от съкровището на крал Джон и го предложил на игуменката като награда за това, че ще го скрие в манастира си — кралският пратеник погледна към домина Сесили. — Предполагам, че го ползвате по време на служба, нали?
— Да — промърмори игуменката. — Казваме, че ни е бил дарен.
— И така — продължи Корбет, — всичко минало по мед и масло. Манастирът опазил контрабандната си дейност в тайна и освен това придобил един много ценен потир. Колкото до Алан от Блатото — случилото се с него си остава загадка — кралският пратеник потри главата си, която още го болеше от удара предния ден, стана и се протегна. — Какво ли ще се случи, ако кралят разбере за всичко това, а? Нека ти кажа, домина Сесили. Едуард ще изпрати тук лорд Съри и ще му нареди да срине това място със земята, ако трябва, но да му намери съкровището на прадядо му.
— Но този потир е единственото, което имаме! — простена домина Сесили.
— Как ли пък не! — промърмори Корбет. — Ами Алан от Блатото?
Лицето на игуменката помръкна.
— Човекът е мъртъв!
— О, убеден съм, че е мъртъв — кралският пратеник постави ръце на масата и се наведе напред. — Не разбираш ли, домина Сесили? Игуменката, която дала убежище на беглеца и приела потира, нямало как да пусне Алан да си тръгне жив оттук. Вместо това можела да го задържи и да се опита да измъкне от него още злато. Кажи ми, домина Сесили, ти какво би направила, ако се сблъскаш с подобен проблем?
— Не знам — изпелтечи игуменката и се размърда в стола си. — Щях да бъда ужасена.
Корбет седна.
— Нека разгледаме въпроса от гледна точка на логиката — рече той. — Ти, разбира се, познаваш манастира по-добре от мен, нали така, домина Сесили? Кажи ми — къде би скрила мъж сред едно изцяло женско общество?
Тя сви рамене.
— Вероятно щях да го смеся с работниците в стопанството ни.
Корбет се засмя.
— Едва ли. Първо, Алан от Блатото е бил добре познат в околността и, второ, тогавашната игуменка със сигурност би предпочела да го държи далеч от любопитни очи.
— Не знам тогава! — простена домина Сесили. — Бог ми е свидетел, сър Хю, наистина не знам!
Кралският пратеник долепи пръсти.
— Домина Сесили, манастирът ви все още ли има правото да дава убежище на бегълци?
Игуменката тежко преглътна.
— Говори де! — сопна се Корбет.
— Не, отказали сме се от него.
— Кога?
— През 1228 година.
Кралският пратеник се усмихна.
— А къде преди това сте настанявали онези, които са ви искали убежище?
Домина Сесили се изправи на крака.
— Сър Хю, мисля, че ще е най-добре да дойдеш с мен.
И така, Корбет и Ранулф последваха угрижената игуменка по разни коридори и покрай спалните помещения, докато накрая не стигнаха до параклиса. Когато се озоваха там, Корбет с удивление се взря в шеметно високия таван на нефа, широките трансепти и красиво резбованата олтарна преграда. После домина Сесили ги поведе към олтарната част, където подът беше покрит с пърбекски мрамор, а белият олтар блестеше на светлината на горящите свещи. Над олтара имаше високи прозорци с цветни стъкла, а от двете му страни стояха тронове от полирано дъбово дърво. В далечния край беше поставена изящно изработена статуя на Девата с Младенеца. Игуменката коленичи пред мъждукащия олтарен светилник.