Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
Гърни говореше с хората сив двора, а до него стоеше доктор Селдич. Двамата хвърлиха един поглед към подгизналия Корбет и гневното лице на Ранулф, и побързаха да ги посрещнат.
— Какво се е случило?
— Някой се опита да убие сър Хю — сопна се Ранулф и се изравни с Гърни. — Ударили са го по главата, а после са го захвърлили на брега, за да бъде отнесен от прилива. Чудя се, сър Саймън, какво ли щеше да пишеш на краля, ако този план беше успял… Може би, че господарят ми е станал жертва на злощастен инцидент?
Макар да беше бивш войник, Гърни пребледня, когато видя яростта в зелените очи на Ранулф, и отстъпи назад. Селдич пък се приближи и понечи да помогне на Корбет да слезе от седлото.
— Махни се оттук! — озъби му се Ранулф, а после огледа мъжете, които стояха на двора. — Чуйте ме всички! И ме чуйте добре! — извика той. — Ако господарят ми умре тук, аз, Ранулф-ат-Нюгейт, ще се върна! — изведнъж гласът му се сниши до шепот. — Ще се върна заедно с всеки боец, до който успея да се докопам, и ще нося заповед от краля! Повярвайте ми — посещението ми ще се помни дълго след като всички ние тук сме станали на прах!
След тези думи Ранулф сам свали Корбет от седлото, помогна му да стигне до стаята им и внимателно го положи върху леглото. Не след дълго на вратата почука лейди Алис, която носеше на кралския пратеник чаша кларет с подправки. Разбира се, след последните събития Ранулф нямаше как да не я накара първа да отпие от виното, при което тя му се усмихна кисело. После помощникът на Корбет също отпи една глътка и щом затвори вратата под носа на дамата, се върна при леглото на господаря си и натика чашата между устните му. Докато кралският пратеник спеше, Ранулф го съблече, изми го, сложи го в леглото и го покри със завивките. Когато приключи с всичко това, той заключи стаята, слезе в кухнята и нареди на слугите да затоплят няколко тухли, които да сложи в леглото на Корбет, както и да се заемат с приготовлението на пилешка каша и някои други ястия.
През останалата част от деня и по-голямата част от нощта Ранулф неотклонно се грижеше за господаря си — когато Корбет се събуди, той го нахрани, а когато заспа отново, превърза раната на главата му. Кралският пратеник беше ударен зле и бе изпаднал в безсъзнание, но всъщност повечето му травми бяха психически — едната бе свързана с шока от събуждането на брега, а другата — с паническия му бяг в опит да се спаси от настъпващия прилив. На сутринта Корбет се събуди блед, но освежен.
— Още съм жив, Ранулф.
Помощникът му се ухили.
— Само това оставаше — да умреш сега, когато още дори не съм тръгнал да се изкачвам по хлъзгавата стълбица на служебната йерархия!
Ранулф тревожно се взря в господаря си. На него дължеше всичко. Всъщност в миговете, когато се замисляше по-сериозно, той се притесняваше за Корбет не по-малко от съпругата му Мейв и точно като нея все си го представяше как умира от ръката на някой наемен убиец. Щом се увери, че всичко с пострадалия е наред, помощникът му слезе на долния етаж, откъдето се върна с купа гъста супа и комат хляб. После остави Корбет да се нахрани. Сър Саймън и лейди Алис също се качиха в стаята на гостите си и смутено попитаха как е раненият. Кралският пратеник се държа любезно, но остана нащрек. Междувременно Малтоут се върна и побърза да разкаже на Ранулф за публичния дом в Бишопс Лин, както и за това, че Рохезия била пленила сърцето му. После обаче мрачното изражение на Ранулф му подсказа, че господарят им е бил в сериозна опасност. Щом си даде сметка за това, вестоносецът се заразхожда напред-назад из стаята, пляскайки нервно с ръце и мърморейки си, че трябва веднага да се върнат в Лондон. Ранулф му изкрещя да млъква и да си сяда на задника — в противен случай щял да го фрасне по главата с някой стол!