Камъкът на раздялата

— Тогава ето нещо, което може и да не знаете. Джосуа и още неколцина са избягали.

Мириамел се задави от възбуда и Диниван й подаде каната, за да преглътне.

— Кой е с него? — попита тя, когато вече можеше да говори. — Херцог Исгримнур? Воршева?

Диниван поклати глава.

— Не зная. Разрушенията са били ужасни и малцина са оцелели. По целия север се носят слухове. Трудно е да се пресее истината, но спасението на Джосуа е сигурно.

— Как разбрахте?

— Страхувам се, че има някои неща, които не мога да кажа… или поне не още, принцесо. Моля ви да ми повярвате, че е за добро. Лектор Ранесин е мой началник и на него съм се клел, но има неща, които не казвам дори и на Негова святост. — Той се усмихна. — Както всъщност и трябва да бъде. Секретарят на един велик човек трябва да е дискретен навсякъде, дори и със самия велик човек.

— Но защо накарахте граф Стреаве да ме изпрати при вас?

— Не знаех колко информация имате. Чух, че сте се насочили към Санселан Махистревис, за да говорите с херцог Леобардис. Не можех да позволя да отидете там. Знаете, че Леобардис е мъртъв, нали?

— Стреаве ми каза. — Тя стана и си взе една праскова от подноса. След моментно колебание си отчупи и още една бучка сирене.

— Но знаехте ли, че Леобардис умря от предателство? От ръката на собствения си син?

— Бенигарис го е убил! — удиви се тя. — Но нали той е заел мястото на херцога! Благородниците не се ли възпротивиха?

— Предателството му не е общоизвестно, но навсякъде се носят слухове. А и майка му Несаланта е най-силният му поддръжник… въпреки че съм убеден, че подозира какво е извършил синът й.

— Но щом знаете, защо не направите нещо!? Защо лекторът не е направил нищо?

Диниван сведе глава, лицето му се изкриви от болка.

— Защото това е едно от нещата, които не съм му казал. Сигурен съм обаче, че е чул слуховете.

Мириамел остави чинията си на леглото.

— Елисия, Божия майко! Защо не сте му казали, Диниван?

— Защото не мога да го докажа, нито пък да разкрия източника си на информация. А и няма нищо, което той би могъл да направи без доказателства, господарке, освен да влоши и без това напрегнатото положение. Има и други сериозни проблеми в Набан, принцесо.

— Моля те. — Тя размаха нетърпеливо ръка. — Седя си тук в монашеско расо, подстригана като момче, и всички са ми врагове, освен теб… или поне така изглежда. Наричай ме Мириамел. И ми кажи какво става в Набан.

— Ще ти кажа малко — повечето ще трябва да почака. Не съм изцяло забравил секретарските си задължения: господарят ми, лекторът, ще иска да дойдеш да го видиш в Санселан Ейдонитис, така че ще имаме предостатъчно време да говорим, докато яздим. — Той поклати глава. — Достатъчно е да кажа, че хората са нещастни, че глашатаите на гибел, които едно време бяха гонени от улиците на Набан, сега изведнъж са се превърнали в обект на голямо внимание. Майката Църква е под обсада. — Той се приведе напред и се взря в ръцете си, докато търсеше думи. — Хората усещат, че над тях е надвиснала сянка. Въпреки че не могат да й дадат име, все пак тя затъмнява света им. Смъртта на Леобардис разтърси поданиците му, но не слуховете ги плашат истински. Говори се за неща, много по-страшни от войната на север, по-лоши от всяко боричкане на принцове.