Камъкът на раздялата
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-536-3
- Переводчик: Георги бенев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на раздялата». Краткое содержание книги:
Деорнот не можеше да измисли никакъв отговор, колкото и да се напъваше. Не можеше да отърси паметта си от подигравателната усмивка на норна. Но имаше и един поглед, онзи мимолетен проблясък на тревога…
— Страхуват се… — започна Деорнот; усещаше, че отговорът е някъде много близо. — Страхуват се…
— От мечовете. Разбира се! От какво друго може да се страхуват?
— Но ние нямаме магически меч.
— А може би те не знаят това — продължи Джосуа. — Вероятно това е едно от добрите качества на Трън и Минияр — че са невидими за магията на норните. — Той се плесна по бедрото. — Ама разбира се! Така трябва да е, иначе Кралят на бурите щеше да ги е намерил и да ги е унищожил! Как иначе биха могли още да съществуват смъртоносни за него оръжия!?
— Но защо се опитваха да ни попречат да тръгнем на изток?
Принцът сви рамене.
— Кой би могъл да каже? Трябва още да помислим за това, но мисля, че то е верният отговор. Страхуват се да не би вече да притежаваме един или и двата магически меча и не смеят да ни нападнат, докато не са сигурни.
Сърцето на Деорнот се сви.
— Но нали чухте какво каза съществото. Вече знаят.
Усмивката на Джосуа помръкна.
— Вярно е. Или поне са почти сигурни. Все пак това е информация, която все още би могла да проработи в наша полза, някак. Все някак. — Той се изправи. — Но те вече не се страхуват да се приближат до нас. Трябва да се придвижваме дори още по-бързо. Ела.
Като се чудеше как една толкова изтощена и обезсърчена група би могла да бърза повече, Деорнот последва принца към лагера.
7. Огньовете се разпространяват
Чайките, които кръжаха в сивото утринно небе, гибелно отвръщаха на проскърцването на греблата. Ритмичното „скръц, скръц, скръц“ бе като упорит пръст, който дълбаеше в Мириамел. Тя ядосано се обърна към Кадрах и изсъска:
— Ти… предател такъв!
Монахът се облещи, кръглото му лице пребледня от страх.
— Какво? — Изглеждаше така, сякаш би предпочел да се отдръпне, бързо при това, но бяха притиснати в тясната кърма на лодката. Ленти, намусеният слуга на Стреаве, ги наблюдаваше раздразнено от пейката за гребците, където с другаря си дърпаха уморено веслата. Кадрах продължи: — Господарке… Аз не…
Слабоумните му отричания само я разяриха още повече и тя изръмжа:
— Да не мислиш, че съм глупачка? Малко бавно схващам, но ако се замисля достатъчно дълго, стигам до извода. Графът те нарече Падреик — а и не е първият, който те нарича с това име!
— Просто се е объркал, лейди. Другият беше на умиране, ако си спомняте — побъркан от болка, нали животът му изтичаше…
— Свиня такава! И също е съвпадение, че Стреаве е знаел, че съм напуснала замъка, на практика още преди аз самата да разбера, че тръгвам? Прекарваше си чудесно, нали? Докато дърпаш и двата края на въжето — нали точно това правеше? Първо взе златото на Воршева, за да ме придружиш, после се възползваше от моето, докато бяхме на път, вземаше ми назаем за бутилка вино тук, изпросваше си някое ядене там…
— Аз съм просто беден божи човек, господарке — опита да възрази Кадрах.
— Замълчи, ти… ти предателски пияницо! Взе злато и от граф Стреаве, нали? Казал си му, че идвам, а аз се чудех защо постоянно се измъкваше нанякъде, когато стигнахме в Ансис Пелипе. И докато аз бях затворничка, ти къде беше? На обиколка на замъка? На вечери с графа? — Беше толкова развълнувана, че едва можеше да говори. — И… и освен това сигурно ти си изпратил вест и на онзи, на когото ме изпращат сега, нали? Нали така! Как може да носиш религиозни одежди? Защо Господ просто не те… не те убие за богохулството ти? Защо не вземеш да избухнеш в пламъци тук, на място? — Тя спря, задавена от сълзи, и се опита да си поеме дъх.
— Стига — злокобно се намеси Ленти. Дебелите му вежди се бяха извили към носа му. — Стига викане. И не опитвайте никакви номера!
— Затваряй си устата! — отвърна му Мириамел.
Кадрах си помисли, че това е шансът му, и викна:
— Точно така, господинчо, недей да обиждаш дамата. В името на свети Муирфат, не мога да повярвам, че…