Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
Даш се съблече бавно, следейки я с очи, знаейки, че този първи път би могъл да бъде повече, отколкото всеки от тях би могъл да понесе. Ако това, което предполагаше Калън, бе вярно, би било добре да го научат сега, а не по-късно. По-добре да я остави да си тръгне, преди да се установят за постоянно в Калифорния. Той също така знаеше, че не би могъл да чака повече.
— Свали останалото — погледът му не я изпускаше, когато тя разкопча сутиена, отдръпна чашките от подутите си гърди и сви рамене, за да паднат презрамките. Ръцете й се придвижиха към бикините, тънките й пръсти се мушнаха под еластичната материя и ги плъзнаха надолу по бедрата й. На Даш му се искаше да простене от глад, когато Елизабет се измъкна от тях, разкривайки гладката, обезкосмена женственост отдолу. Тя блестеше от соковете й, сладкият земен аромат накара устата му да се навлажни.
Даш остави дрехите си на стола и погали измъчената дължина на ерекцията си. Беше дебел и дълъг, и щеше да я изпълни, докато тя изкрещи от удоволствие. Не беше неестествен, но беше поразителен. Очите й се разшириха, когато най-сетне погледна по-надолу от лицето му. Даш знаеше, че единственият път, когато бе държала плътта му в ръка, не бе достатъчно задълго, за да осъзнае пълното въздействие на ерекцията му. Той можеше да направи повече от това да я изпълни. Щеше да я вземе както никой друг мъж, който някога бе имала. Може би по начини, които нито един от двамата не можеха да си представят.
Никога не бе бил с жена като Елизабет. Толкова малка, толкова сексуално неуверена и неопитна. Неговите жени винаги са били мършави и сладострастни, и способни да поемат огромната му плът между бедрата си. Елизабет беше деликатна, крехка. Мисълта за невероятната теснота, която знаеше, че ще намери, когато навлезе в нея, бе достатъчна да накара дъха му да секне от желание.
— Не искам да те нараня — прошепна той докато се приближаваше, усещайки как глада му за нея нараства толкова силно и бързо, че почти го смазва.
Уханието й се обви около него, опиянявайки го от нуждата да я докосне, да я вкуси. Мъжът спря пред нея. Пенисът му пулсираше и тежеше между бедрата му, докато се притискаше се към корема й, когато той сведе чело към нейното. Ръцете й се разтрепериха, щом Даш ги улови и ги изтегли нежно зад тялото й, извивайки гърдите й към своите.
Елизабет дишаше тежко, докато се взираше в него с тъмни, гладни очи.
— Може би имам нужда да ме заболи малко — тихата й въздишка накара челюстта му да се стегне от усилие да се контролира. — Никога не съм те молила да бъде внимателно, Даш.
Тогава той изръмжа.
— Нямаш идея за това, което съм си представял, че правя с теб, Елизабет — изрече мъжът дрезгаво. — Множеството начини, по които съм те вземал в мечтите си. Колко пъти си крещяла за мен във фантазиите ми. Крещиш, защото имаш нужда от това, което ти давам. Молеща за още.
Тя преглътна тежко, когато главата му се наведе над нея, езикът му облиза рамото й, а ръцете й се стегнаха в неговите.
— Някога била ли си връзвана? — попита я Даш. — Напълно обездвижена? Безпомощна? Оставена на милостта на човека, който те обладава?
— Не — поклати глава рязко тя.
— Искам те безпомощна под мен, Елизабет — копнееше за това, нуждаеше се от това, за това жадуваше душата му. — Искам да ме умоляваш, да си толкова влажна и гореща, че когато започна да прониквам в теб, да можеш само да молиш за още.
Даш чу скимтенето й, един звук на неприкрит копнеж. Неговата сладка, малка Елизабет, винаги така овладяна, така благоприлична и сдържана, трепереше от възбуда при мисълта да бъде вързана от него.
— Няма да те лъжа — той стисна ръцете й с едната си длан, а другата прокара по меката извивка на дупето й. — Няма да бъда лесен за теб. Не мога да бъда. Ти няма да ми позволиш да те предпазя от всичко останало, и проклет да съм, ако ти спестя това, кой съм или какво съм. Разбираш ли това?
— Нямам нужда от друго предупреждение, Даш — очите й проблясваха в мъждивата светлина на стаята, а тялото й се напрегна до неговото. — Не се нуждая да ме защитаваш от каквото и да било. Най-малкото от това, което си.