Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
Устните й се раздвижиха върху рамото му, след това зъбите й го одраскаха, преди да го захапят нежно. Даш затвори очи, докато се бореше с желанието да я обладае бързо и силно.
— Трябва ли да ти покажа — попита тя, — точно колко те желая, Даш Синклер?
Устните й се придвижиха по-надолу по гърдите му, като едновременно с това ръцете й се дръпнаха рязко от хватката му. Езикът й, като течен огън, докосна твърдото мъжко зърно. Мъжът простена дрезгаво и я пусна.
Даш стоеше там, дяволски близо до безпомощността, по начин, по който никога не бе стоял, и гледаше как една от най-големите му фантазии оживява.
Глава 18
Елизабет никога не бе познавала такава нужда в живота си, както тази да вкуси Даш. Да оближе кожата му, да почувства движението на мускулите му под стегнатата плът. Ръцете му освободиха китките й и погалиха раменете й, когато тя се премести по-ниско и вкуси бързо повдигащите му се гърди. По кожата му нямаше косми, освен съвсем малки, меки, тънки и фини косъмчета, които гъделичкаха езика й. Но дори това беше еротично. Чувствено.
Всичко в този мъж беше чувствено като греха.
Елизабет впи зъби в плътния мускул под мъжкото зърно, утробата й се сви от силното ръмжене, което се откъсна от гърлото му. Ръцете му стиснаха раменете й, а пръстите потриха голата плът, когато главата й се сведе още по-ниско. Надолу, покрай мощните му гърди, докато не проучи стегнатите мускули на корема му. Езикът й облиза твърдата тъмна плът, зъбите й хапеха, придвижвайки се неотклонно към коравата, дебела ерекция, която я очакваше по-надолу.
— Елизабет — гласът му беше див, еротичен тътен, който накара женствеността й да се навлажни от гладна страст.
Вагината я болеше, утробата й се свиваше конвулсивно, когато ръцете й се придвижиха към бедрата му. Младата жена облиза по-близо, напрегната, изплашена, чудеща се дали ще може да поеме издутата главичка на пениса му удобно в устата си. Кой казва, че науката не знае какво, по дяволите, прави? Когато бяха създали Даш, те му бяха дали всичко, от което един мъж се нуждае: високо, силно тяло, честно сърце и пенис, който може да я изпълни по всеки възможен начин.
Елизабет застана на колене, пръстите й уловиха гладката, гореща плът и езикът й се плъзна внимателно по пулсиращата главичка. Тя беше с размера на голяма слива, тъмна и кадифено мека, примамваше я, докато гладът й настояваше да я погълне.
— Милостиви Боже — изпъшка той, когато устните й се плъзнаха по твърдата плът. Изненадващо, лека струйка от предеякулационна течност се изстреля от върха в устата й. Елизабет измърмори одобрително от вкуса. Една смесица от солена сладост, която я накара да закопнее за повече, но предизвика гневно проклятие от страна на Даш и той се опита да се отдръпне от нея.
— Не — прошепна тя, когато пенисът му се изплъзна. — Не още — устата й го покри отново и около нея отекна приглушено ръмжене.
— Почакай — възпротиви се Даш, но пенисът му се плъзна по-дълбоко, когато бедрата му се тласнаха към нея.
Пръстите й се сключиха около него, а устата й го пое възможно най-дълбоко. Още една силна струя течност се изстреля в нея, когато Елизабет се стегна около него. Чуваше задъханото му дишане, усещаше напрегнатата възбуда, която изопваше тялото му.
— Елизабет, първо трябва да поговорим — още една струя предеякулационна течност запулсира в устата й, карайки я да жадува за още.
Жената облиза бавно долната част на ствола, засмуквайки твърдата плът колебливо, докато се опитваше да привикне с дебелината му. Рядко бе правила това с Дейн. Той не го харесваше. Не искаше устата й там. Даш не беше далеч от истината, когато каза за мисионерската поза и изгасената светлина. Елизабет нямаше много опит, но сега беше ненаситна. Искаше да пробва всеки сексуален акт между мъж и жена заедно с Даш. Искаше всичко.
Пръстите му се провряха в косата й, стегнаха се в дългите кичури, и я изтеглиха нежно, сякаш да я отдръпнат. Сякаш щеше да я откъсне от угощението, което тя си устройваше. Елизабет рядко си позволяваше какъвто и да е вид удоволствия, особено някое като това. Не беше докосвана от толкова много години, че не искаше да ги брои. И ето я сега, коленичила, с този голям пенис, който изпълваше устата й, и този силен мъж, който диша тежко и отчаяно, докато тя смуче плътта му, решила, че сега е време да компенсира за липсата си на удоволствия.
— Бог да ми е на помощ, Елизабет, моля те… — още един силен пулс от течност изпълни устата й. Предеякулационната влага беше като коприна и се плъзна лесно надолу по гърлото й, когато притегли пениса му бавно, спечелвайки надмощие, докато Даш се опитваше неуспешно да се отдръпне от нея.