Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
— Аз съм Порода, Майк. Ти позволяваш на приятелите си да те опознаят. Да знаеш кой и какво съм аз, те излага на риск.
Майк отново поклати глава.
— Ние вече сме приятели, друже. Трябва да се отпуснеш малко и да го приемеш. Приятелите си споделят бремето. Ако съпругата ми или дъщеря ми са в опасност, ти ще бъдеш първият човек, с когото ще се свържа, защото знам, че ти най-вероятно ще бъдеш единственият, който няма да се поколебае да ги защити. Нашето приятелство би трябвало да ти гарантира, че никога няма да те предам. Не само защото ти си най-добрият проклет войник, когото съм срещал, а и защото си приятел, човек, когото познавам и уважавам. Толкова е просто.
Даш прокара пръсти през косата си и въздъхна тежко.
— Не знам как да бъда приятел, Майк.
— По дяволите — намръщи се другият мъж. — Ти никога не си бил друго, освен най-добрия приятел, когото някога съм имал. Мислиш ли, че не знам кой се грижеше за Серена и Мика по време на последната мисия, която поех? Ти си поискал отпуск, долетял си дотук и си прекарал цял един проклет месец на хълмовете, наблюдавайки къщата, за да пазиш семейството ми. Какво е това, ако не е приятелство?
Даш беше повече от изненадан.
— Откъде знаеш?
Майк го стрелна с язвителен поглед.
— Хайде, Даш. Ти си дяволски добър, признавам ти го. Но няма начин онези двама „ловци“, които бяха открити мъртви от другата страна на планината, да са други, освен хора на Горли. Също така забравяш, че изящният, чист, силен удар през гърлото е една от твоите запазени марки. Още в мига, в който получих информацията, разбрах какво се случва.
Даш се покашля неловко.
— Ножът не издава толкова шум, както пистолета — сви рамене той. — Освен това харесвам Серена. Тя обаче, е прекалено добра за твоя жалък задник. Казах ти го вече.
Но Даш бе осъзнал нещо повече. Бе осъзнал, че въпреки факта, че се бе опитал да остане резервиран и саможив, хората, от които зависеше, му бяха повече от военни познати. Беше си казвал, че това е всичко, което са, и все пак, в същото време, той бе създал връзки, които сега осъзнаваше, че са по-силни, отколкото можеше да си представи.
— Всичко натоварено ли е вече? — попита Майк, когато затвори вратата на Хамъра.
Даш кимна.
— Отивам да поспя малко, преди да потеглим тази вечер. Благодаря ти за това, че ще върнеш Хамъра вместо мен.
Припасите щяха да бъдат натоварени на хеликоптера, когато пристигне, а след това на камиона, който Даш бе уредил да ги чака на летището. Плановете, които бе изработил заедно с Майк след получаване на потвърждението, че Каси ще бъде приета в Съединението на Породите, скоро щяха да се приведат в действие.
— Ако имаш нужда от някаква друга помощ, непременно ме уведоми, Даш — въздъхна Майк. — Имам много познати, които веднага ще се отзоват.
Даш пое дълбоко въздух. Никога не се бе замислял колко е близък с някои от мъжете, с които се бе сражавал, до момента, в който едва не бе умрял. И даже тогава, той бе стоял настрана от тази мисъл, защото винаги имаше чувството, че ще донесе на приятелите си повече заплаха, отколкото спокойствие, ако тайната му някога бъде разкрита.
— Серена, Мика и аз отиваме в града за през деня — каза Майк, когато влязоха в къщата. — Ще се върнем навреме, да те хванем, преди да тръгнеш. Почини си, докато можеш. Ще поговоря с теб по-късно.
Даш обаче, не отиде в стаята си. Отиде в тази на Елизабет. Тя още беше свита в средата на леглото, една крехка купчина под завивките, а косата й се стелеше в диво безредие около нея.
Младият мъж слушаше как Майк и семейството му напускат къщата, клатейки глава при това, което приятелят му — вече го признаваше, Майк беше приятел — го бе накарал да се осъзнае.
Даш имаше повече, отколкото някога бе мечтал, че би могъл да има. Дете, своя жена и една мрежа от мъже и жени, грижещи се той да може да ги защити и двете. Не защото бяха колеги войници, а защото бяха приятели.
И тези приятели вече си бяха отишли. Къщата беше тиха. Там нямаше никого, освен него и Елизабет, и силното, болезнено пулсиране на пениса му. Докато той стоеше там, младата жена се завъртя, очите й се отвориха сънено и го погледнаха с мълчалив въпрос. Даш можеше да подуши възбудата й, уханието на нежния крем, който започваше да тече между бедрата й, желанието, което се втурна по тялото й.
— Съблечи се, Елизабет — той почти трепна от ръмженето, което прозвуча от гърлото му. — Не мога да чакам повече.
За негова изненада, тя се раздвижи в леглото. Ръцете й трепереха, вената на шията й пулсираше бясно, когато започна да се съблича. Тениската й падна на пода. Разкопча дънките си и ги плъзна бавно надолу по ханша си. Елизабет го наблюдаваше внимателно, когато разкри черните прашки от коприна и дантела, които той й бе купил. Парчето сексапилен плат подхождаше на сутиена, прикриващ закръглените й гърди от погледа му.