Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
— Хубаво предположение, но няма да мине — поклати глава Зак. — Ние сме изпращали стотици пъти водолази под водолинията на всеки кораб на „Минерва“. Но на подводница те все още не са се натъквали.
— И по всяка вероятност никога няма да се натъкнат. — Устата на Пит беше суха, цигарата му имаше вкус на изгорял картон. Той хвърли угарката си на пътя и я видя как дими, докато катранът между тлеещото въгленче не се стопи в миниатюрно черно езерце. — Не че методът е бил погрешен. Просто водолазите ви са пропуснали подводната лодка поради — ако ми простите играта на думи — правилното определяне на времето.
— Да не би да искаш да кажеш, че подводницата е била откачена, преди корабът да влезе в пристанището? — попита Закинтус.
— Тъкмо това е основната идея — отвърна Пит.
— А после? Къде отива после?
— За тези отговори нека започнем с „Куин Артемиша“ в Шанхай. — Пит се замисли за момент. — Ако застанеш на пристаните на река Хуанпу и наблюдаваш товаренето на кораб, за теб това ще изглежда най-обикновена товарителна работа. Кранове повдигат чували — а чувалите са най-удобни за пълнене на трюмовете с хероин. Най-напред се товари хероинът, който обаче не остава в трюмовете. Той веднага се прехвърля в подводницата вероятно през тайни люкове, които не могат да бъдат открити от никой митнически детектор. После се натоварва законният товар и „Куин“ потегля за Цейлон. Там соевите зърна и чаят се разменят за какао и графит — още един законен товар. Следва отклонението до Тасос. За поредните заповеди от страна на Фон Тил по всяка вероятност. Оттам се продължава за Марсилия за дозареждане и след това за крайното разтоварване в Чикаго.
— На мен обаче нещо ми убягва — смънка Джордино.
— Какво е то?
— Тъй като не разбирам много от подводници, не мога да си представя как може едно бебе кенгуру да си играе с товарен кораб или пък къде ще побере то товар от сто и трийсет килограма наркотик.
— Направена е модификация на подводния съд — каза Пит. — Съвсем не е огромен инженерен подвиг да се свалят командната рубка и другите издатъци, за да пасне горната палуба с кила на кораба-майка. Средният тип подводници от Втората световна война са имали водоизместване от хиляда и петстотин тона, ширина над деветдесет метра и височина на корпуса три метра. Изпразнят ли се торпедните отсеци, жилищните помещения на осемдесетчленния екипаж и ненужните лични вещи и дреболии, ще се освободи достатъчно място за складиране на хероина.
Пит забеляза, че Закинтус го гледа особено — по лицето му беше изписан израз на дълбоко вглъбение. После чертите му показаха първите следи от просветление.
— Кажи ми, майоре — попита той след малко, — каква скорост може да развива „Куин Артемиша“ със закачена за корпуса му подводница?
Пит се замисли.
— Според мен около дванайсет възела. Необременен с нея обаче, крайцерската му скорост достига до петнайсет-шестнайсет.
Закинтус се обърна към Зино.
— Твърде е възможно майорът да е на вярна следа.
— Знам какво си мислиш, инспекторе. — Зъбите на Зино се подадоха под мустаците му. — Ние често сме съсредоточавали мислите си над загадъчните несъответствия в крайцерските скорости сред корабите на „Минерва“.
Погледът на Закинтус се върна върху Пит.
— Кога и как според теб се разтоварва хероинът?
— Нощно време при прилив. Твърде е рисковано през деня. Тогава подводницата лесно може да бъде забелязана от въздуха…
— Това съвпада — прекъсна го инспекторът. — Товарните кораби на Фон Тил винаги потеглят в такъв час, че да стигнат в пристанище след залез-слънце.
— Колкото до разтоварването — продължи Пит, подминавайки прекъсването му, — подводницата се освобождава веднага след като навлезе в пристанището. Без командна рубка или перископ тя може да бъде преведена от повърхността чрез малък плавателен съд. Единственият възможен провал е да бъде блъсната в тъмнината от някой друг морски съд.
— Няма съмнение, че те имат лоцман на борда, който добре познава всеки сантиметър от пристанищната акватория — каза замислен Закинтус.
— Първокласен пристанищен лоцман е абсолютно задължителен за операции като тези на Фон Тил — съгласи се Пит. — Да се преодоляват подводни препятствия над плитко дъно в тъмнина не е по силите на аматьор яхтсмен.
— Следващата точка в дневния ред — заговори бавно инспекторът — е да определим местонахождението, където подводницата може да разтоварва и разпределя хероина без страх, че ще бъде открита.