Паметта на Истанбул
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Паметта на Истанбул». Краткое содержание книги:
А аз трябваше да се срещна с Лейля Баркън, след като разберях какво ново е изровила Зейнеб. Но първо трябваше да й звънна и да си уговоря среща с нея. Слязох от колата на Али в началото на улицата и след като влязох в двора на управлението, започнах да й звъня. Лейля Баркън не отговори веднага, но тъкмо да се откажа и да затворя телефона, от другия край прозвуча властният й глас:
– Ало, ало, кажете?
– Здравейте, госпожо Баркън! Аз съм инспектор Невзат. Удобно ли е да говорим?
– Здравейте, Невзат! – отговори ми след кратко мълчание тя. – Слушам ви!
В гласа й вече не звучеше предишната отчужденост.
– Бяхме се уговорили да се срещнем след обедната ви почивка, затова ви безпокоя.
– Да, разбира се. Изглежда, днес ще свърша по-рано. Да се срещнем след около два часа?
– Къде?
– На „Султанахмед“, какво ще кажете, да се видим пред Константиновата колона?
– Дадено.
– Нали ще донесете и Константиновата монета?
– Да, ще я донеса. Доскоро.
Нямах много време и с бързи крачки се отправих към сградата на управлението.
Зейнеб беше пак пред компютъра. Работеше с пълна пара, макар да бе спала само няколко часа. Докато я наблюдавах, усетих, че това, което изпитвам към нея, не беше точно началническа гордост от умната и интелигентна служителка, а по-скоро някаква бащинска нежност. Макар в никакъв случай да не я поставях на мястото на дъщеричката ми. Само веднъж сънувах Айсун като Зейнеб. Тя говореше с гласа на дъщеря ми, мимиките й, жестовете й, движенията й бяха същите като на Айсун, но лицето й беше на Зейнеб. Значи, това, което съзнанието ми не приемаше и отхвърляше, подсъзнанието ми беше решило, че така трябва да бъде, че това е правилното нещо.
– Ааа, здравейте, шефе! – най-сетне ме забеляза тя. – Кога дойдохте?
– Току-що. Как е?
Погледна ме, триейки зачервените си от безсънието очи.
– Не е зле. Търсех отпечатъците на Лейля Баркън – посочи тя към екрана на компютъра.
Беше ме разбрала погрешно, питах я за самата нея, а не как върви разследването.
– Да, ама изглеждаш уморена – отвърнах аз, за да разбере какво искам да кажа. – Да беше си починала малко.
Благодарна усмивка озари изтощеното й лице.
– Благодаря, шефе, обаче не съм чак толкова зле – помъчи се да отклони въпроса тя.
– Яла ли си поне?
– Да, да, хапнах една кифличка преди малко – глезено каза тя, сякаш не отговаряше на началника си, а се опитваше да успокои тревогите на собствения си баща.
Харесваше ми, че се държеше така, но не й повярвах. Като видя неразсеялата се тревога в очите ми, вдигна провисналите си рамене и с твърд и решителен глас каза:
– Наистина съм добре, началство! И ще съм още по-добре, като оправя този въпрос с пръстовите отпечатъци.
– Трябва да си добре, защото винаги си ми нужна. И не само за това дело, а винаги... Както и да е. Тоя Адем Йездан... предприемачът, нещо успя ли да проучиш за него?
– За съжаление, не успях – засрамено ми отговори тя. – Не ми стигна времето. – Посочи към струпаните до компютъра бумаги и поясни: – Дойдоха докладите от аутопсиите на Недждет Денизел и Мукаддер Кънаджъ и ги проучвах, та затова.
Това беше добра новина, но не се сдържах да й напомня:
– И Адем Йездан е важен, не го подценявай, Зейнеб, става ли?
– Както заповядате! – отвърна тя, а руменината заля цялото й лице.
– А в тези доклади за аутопсиите... Има ли нещо, което да ни върши работа? – попитах я, стоейки все още прав.
Взе докладите в ръка и ги зачете:
– Причината за смъртта и на двамата е една и съща – починали са вследствие на хиповолемичен шок, резултат на прерязване на сънната артерия. Тоест починали са вследствие на бърза и много силна кръвозагуба. Интересното е, че онзи, който го е направил, е разбирал от тия неща. Оставил е много чисти и точни разрези, при това и при двамата са еднакви по размер – съвпадат почти до части от милиметъра.
– А часът на смъртта им изясни ли се вече?
– Знаете, не можем да определим категорично часа на смъртта. Но и на двата трупа има мъртвешки петна, а за образуването им са необходими поне 15 часа. Така че очевидно и двамата са били убити най-малкото 15 часа преди да ги открием. Недждет Денизел е намерен във вторник в пет часа сутринта. Ако се върнем назад, значи, трябва да е бил убит някъде след два часа следобед в понеделник. А Мукаддер Кънаджъ е намерен в сряда около един часа през нощта, което означава, че той е бил убит във вторник, преди десет сутринта. Разбира се, това можем да кажем само приблизително.