Паметта на Истанбул

– Ааа, здравейте, шефе! – най-сетне ме забеляза тя. – Кога дойдохте?

– Току-що. Как е?

Погледна ме, триейки зачервените си от безсънието очи.

– Не е зле. Търсех отпечатъците на Лейля Баркън – посочи тя към екрана на компютъра.

Беше ме разбрала погрешно, питах я за самата нея, а не как върви разследването.

– Да, ама изглеждаш уморена – отвърнах аз, за да разбере какво искам да кажа. – Да беше си починала малко.

Благодарна усмивка озари изтощеното й лице.

– Благодаря, шефе, обаче не съм чак толкова зле – помъчи се да отклони въпроса тя.

– Яла ли си поне?

– Да, да, хапнах една кифличка преди малко – глезено каза тя, сякаш не отговаряше на началника си, а се опитваше да успокои тревогите на собствения си баща.

Харесваше ми, че се държеше така, но не й повярвах. Като видя неразсеялата се тревога в очите ми, вдигна провисналите си рамене и с твърд и решителен глас каза:

– Наистина съм добре, началство! И ще съм още по-добре, като оправя този въпрос с пръстовите отпечатъци.

– Трябва да си добре, защото винаги си ми нужна. И не само за това дело, а винаги... Както и да е. Тоя Адем Йездан... предприемачът, нещо успя ли да проучиш за него?

– За съжаление, не успях – засрамено ми отговори тя. – Не ми стигна времето. – Посочи към струпаните до компютъра бумаги и поясни: – Дойдоха докладите от аутопсиите на Недждет Денизел и Мукаддер Кънаджъ и ги проучвах, та затова.

Това беше добра новина, но не се сдържах да й напомня:

– И Адем Йездан е важен, не го подценявай, Зейнеб, става ли?

– Както заповядате! – отвърна тя, а руменината заля цялото й лице.

– А в тези доклади за аутопсиите... Има ли нещо, което да ни върши работа? – попитах я, стоейки все още прав.

Взе докладите в ръка и ги зачете:

– Причината за смъртта и на двамата е една и съща – починали са вследствие на хиповолемичен шок, резултат на прерязване на сънната артерия. Тоест починали са вследствие на бърза и много силна кръвозагуба. Интересното е, че онзи, който го е направил, е разбирал от тия неща. Оставил е много чисти и точни разрези, при това и при двамата са еднакви по размер – съвпадат почти до части от милиметъра.

– А часът на смъртта им изясни ли се вече?

– Знаете, не можем да определим категорично часа на смърт­та. Но и на двата трупа има мъртвешки петна, а за образуването им са необходими поне 15 часа. Така че очевидно и двамата са били убити най-малкото 15 часа преди да ги открием. Недждет Денизел е намерен във вторник в пет часа сутринта. Ако се върнем назад, значи, трябва да е бил убит някъде след два часа следобед в понеделник. А Мукаддер Кънаджъ е намерен в сряда около един часа през нощта, което означава, че той е бил убит във вторник, преди десет сутринта. Разбира се, това можем да кажем само приблизително.