Паметта на Истанбул
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Паметта на Истанбул». Краткое содержание книги:
– Грешите, Али бей... Като казах, че смъртта му е по волята на Аллах, това означаваше, че трябва не само да приемем случилото се, но впоследствие и утехата, която трябва да ни даде покой... Това е един безконечен кръговрат. Няма съмнение, че за всички в този въртящ се кръг, великият Аллах ще приложи волята си. Включително в неговата всевишна воля е да реши дали убиецът да бъде хванат и наказан, или не. – Впи поглед в мен: – Моля ви, не ме разбирайте грешно, господин Невзат. Разбира се, че искам убиецът на баща ми да бъде заловен. И съм готова да направя всичко, което е във възможностите ми за това.
– Благодаря – отвърнах аз и се върнах на темата за първата жертва.
– Каква беше връзката между баща ви и Недждет Денизел? Знаете ли нещо за това?
– Бяха в един и същи съвет. И двамата бяха вещи лица за строителните разрешителни в района на „Султанахмед“.
Първото име, което ми дойде на ума, бе Адем Йездан. Недждет работеше за този човек, за да може той лесно да строи в историческата част на града. Мукаддер беше по градоустройството, отгоре на това – служител в общината, тоест и той беше свързан с новото строителство. С надеждата, че ще открием още допирни точки между двете жертви, тихичко изговорих името на бизнесмена, когото самият аз още не познавах:
– Адем Йездан?
Изписалото се върху лицето на момичето отвращение само при споменаването на това име ми подсказа, че съм на прав път.
– Да, Адем Йездан... Баща ви и с него е имал бизнес. Нали така?
Пак започна да се занимава с яката на дрехата си, явно изпитваше някаква нерешителност.
– Чак толкова не знам. – Макар че знаеше, даже доста повече, но нямаше да ни каже. – Чувала съм името му, но какви връзки са имали – нямам представа.
– Виждали ли сте го някога?
– Не съм. Аз се занимавам с ученето си и не се бъркам в делата на баща ми. Минавам през офиса му веднъж в годината, може и по-малко.
– Какво учите?
– Завършила съм Богословския факултет. – Посочи към книгите върху масичката, която ни разделяше, и допълни: – Сега си правя магистратурата.
Погледнах заглавията им – съчинения на Ибн Араби, Кушейри84, Абдуллах Тюстери85 и други, чиито имена трудно разчитах.
84 Ал-Кушейри (ум. 1072) е един от първите богослови, опитал се да систематизира цялостната доктрина на суфизма през ХІ в., когато това течение се разпространява широко в мюсюлманския свят. – Б. пр.
85 Сехл бин Абдуллах се смята за свят човек, роден е през 89 г. в Хорасан, в град Тюстер, откъдето е и името му. – Б. пр.
– Книгите, които виждате, са тълкувания – тефсири на Корана, аз работя по темата за тълкуванията и преводите на Корана. Тоест изследвам значенията, които са над видимото в свещената книга на Аллах. Без да разберем тези значения, не е възможно да разберем и свещения Коран. А който не разбира правилно Корана, той никога не би могъл да разбере правилно и Аллаха...
Тази тема ми беше напълно чужда и с едно многозначително междуметие се опитах да прикрия незнанието си и да изляза от неловкото положение.
– Хъъъм!
Но Али си каза каквото мислеше право куме, та в очи:
– Бога ми, госпожице Ефсун, това, което казвате, няма никакъв смисъл за мен...
Гледаше с абсолютно празен поглед момичето, като да бе някакъв неодушевен предмет. Мислех си, че няма да му отговори, но думите на помощника ми я разпалиха.
– В сурата „Ал-Фулкан“, „Разграничаването“, е казано: „Рабите на Всемилостивия са онези, които ходят по земята с кротост, и ако невежите им отправят думи, казват: „Мир!“ [и отминават]“86. И аз ви казвам „Мир вам!“, инспектор Али, всъщност не съм и очаквала да разберете думите ми.
86 Сурата „Ал-Фулкан“, „Разграничаването“, аят 63 (Свещеният Коран. Превод проф. Цветан Теофанов). – Б. пр.
Али си умираше да води такива спорове и моментално се заяде:
– Тогава за какво ни ги разправяхте толкова подробно? Като не сте очаквали да разберем?
Брадичката на Ефсун се разтрепери от гняв, тъкмо отвори ядосано уста, и нашият отворко й взе думата, не й позволи да продължи:
– Не, млада госпожице, не ме гледайте така! Не можете да ме уплашите! Колкото е свещен Коранът за вас, също толкова е свещен и за мен. Това, което ще ви кажа, не го пише в книгите, но може да сте сигурна, че е истина. Който и да се опита да се постави на мястото на Бога и да отнема човешки живот, ще трябва да се сблъска с нас. Ние ще сме срещу всеки, който убие някого, било справедливо, било несправедливо. – Спря за миг и посочи към Ефсун и Йомер: – Ако вие наричате това Божий промисъл, Божия повеля, то да, така е. Наречете го съдба, ако желаете – и това ще е вярно. Но ако мислите, че сметката за тези престъпления някога ще бъде платена в ада, а не тук, да ви кажа, много грешите! Сметката ще се плати на този свят. Аллах няма тояга, но има хора като нас. Тоест искам да ви кажа следното – с всяка лъжа, която сте ни казали, сте излъгали не само нас, но и самия Аллах. Всеки факт, който сте скрили от нас, сте скрили и от Аллах. Затова трябва да ни сътрудничите, за да не си навлечете неприятности и на тоя, и на оня свят. За ваше добро е да гледате да сте близо до нас.