Паметта на Истанбул
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Паметта на Истанбул». Краткое содержание книги:
Май най-сетне бяхме стигнали до някъде!
– И за това ще говорим, Ефсун ханъм! Но има още нещо, което бих искал първо да разбера – втората съпруга на баща ви млада ли е?
– Млада е! – отвърна тя многозначително. – Ако това е, което ви интересува, с двайсет години е по-млада от баща ми. И само две години е по-голяма от мен. Здрава, красива жена...
Уж се опитваше да придаде шеговит тон на думите си, но през тях прозираше дълбокото й огорчение и сякаш повече не можеше да сдържа гнева си, готов всеки миг да избухне.
– Тя известена ли е?
– Обадих й се сутринта да й кажа.
– Защо сте й телефонирали, тя не живее ли тук?
– Миналата седмица замина за родното си място, за Ризе82 – побърза да задоволи любопитството ми Ефсун.
82 Ризе е град и административен център на вилает Ризе в Североизточна Турция на Черно море. – Б. пр.
– Как посрещна новината?
– Как да я посрещне, направо се срина, бедничката...
Беше искрена, като я наричаше „бедничката“. Наистина се притесняваше за мащехата си. Ако пестеше чувството на съжаление към баща си, не можеше да сдържи съжалението си към жената, не, каква ти жена, към момичето на нейните години, което беше влязло в живота им и разбило щастието им. Тази Ефсун май щеше да се окаже по-зряла, отколкото си мислех.
– Връща ли се в Истанбул?
– Ще тръгне довечера – утвърдително поклати глава тя. – Тя, Назлъ, е много предана жена. Не ме гледайте толкова учудено, господин Невзат. Тя няма никаква вина. Едно бедно момиче, което си няма никого. Един зрял и силен мъж се влюбва в нея. Тя какво да направи?
– Баща ви наистина ли е бил влюбен в Назлъ?
– Не знам – вдигна рамене Ефсун. – Кой би могъл да знае? Не съм сигурна, че и самият той знаеше... но ще ви кажа каквото знам – знам, че като забогатя, баща ми стана съвсем друг човек...
Спомних си думите на Лейля Баркън за бившия й съпруг Недждет Денизел. „Онзи млад археолог, който работеше под изгарящото слънце, целият в пръст и прахоляк, за да открие следите на миналото, без да чака и пукната пара за това, изчезна. На негово място се появи бизнесменът, който мислеше само за пари, интересуваше се само от парите и превръщаше в пари всичко, до което се докоснеше.“ Това трябва да беше и първото общо нещо между двете жертви: начинът, по който ги бяха променили парите. Нищо необичайно на днешно време, даже напротив, бе много често срещано явление, но можеше да се окаже важна следа в разкриване на престъплението, когато се появеше и при двете убийства, извършени в разстояние само на два дни, по един и същи начин и с едно и също послание на оставените при труповете старинни монети.
– Значи, казвате, че бизнесът е променил баща ви...
Още преди края на изречението, ме прекъсна с треперещ глас:
– Не бизнесът го промени, господин Невзат, а парите... Както е казал големият ни поет Неджип Фазъл83: „Трябва да се плашим не от човека, който печели пари, а от човека, спечелен от парите“. – Смело ме изгледа с тъмносиния си поглед. – Да, много жалко, че напоследък баща ми се превърна в човек, спечелен от парите. Ако ме питате дали се е занимавал с нещо незаконно, не мога да ви кажа, не знам. Но за последните три години се промени напълно. Както ви казах и по-рано, на мястото на тоя скромен, вярващ човек се появи съвсем друг, стремящ се единствено към земните блага, робуващ на страстите си. Затова ви съветвам да проучите деловия му живот.
83 Ахмет Неджип Фазъл Късакюрек (1904–1983) е забележителен турски поет, творил в руслото на модернизма, но в рамките на мистичното религиозно чувство; писател, сценарист и мислител. – Б. пр.
– Разбирам – с благодарност погледнах аз момичето. – За нас това са много важни сведения. А дали бихте могли да ни кажете имената на някои хора, с които можем да поговорим? От деловите партньори на баща ви...
След кратко колебание на устните й се появи странна усмивка.
– Щях да кажа Недждет Денизел, но явно вече не можете да говорите с него. Сутринта чух по новините, че и той бил убит.
Както предполагах, картината полека-лека започна да се изяснява. Исках да поговорим за връзките на Мукаддер Кънаджъ с първата жертва, но Ефсун побърза да ме попита, вторачвайки изпълнения си с любопитство поглед в мен:
– Убиецът един и същи ли е?
– Все още не знаем кой е убиецът, но ако ни помогнете, много по-лесно ще го заловим.
– Разбира се, ако искате да бъде заловен – намеси се пак в разговора Али. – Отпреди малко ви наблюдавам и ми се струва, че приемате смъртта на баща си като възтържествувала на земята Божия справедливост. При това положение надали залавянето на убиеца му е от съществено значение за вас...