Паметта на Истанбул
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Паметта на Истанбул». Краткое содержание книги:
– Величествена е, нали?
Обърнах глава и срещнах пъстроокия поглед на Лейля Баркън, спряла зад мен. Не гледаше мен, а с възхита се взираше в образите върху Теодосиевата колона88.
88 Известна е и като Египетския обелиск. – Б. пр.
– Била на три хиляди и петстотин години, казват... но изглежда съвършено нова... сякаш е произведение на някой модерен автор, изложено за биеналето89 – замислено и бавно произнесе тя.
89 Истанбулското биенале на изкуствата си е спечелило вече славата и признанието на световно изложение на съвременните творци. – Б. пр.
Чак толкова не знаех, но че е изключително произведение – това беше сигурно.
– Константин ли я е издигнал? – попитах отново аз, с поглед, вперен в колоната.
– Не, Теодосий І. Но има и нещо вярно в това, което казахте – пръв е забелязал колоната Константин, по онова време обелискът се е намирал в Египет, в град Ану.
Говореше назидателно, все едно изнасяше урок на ученици, но това не можеше да ме засегне, така че я попитах:
– Защо е бил издигнат там?
– Защото не е бил в чест на успехите на римските императори, а в чест на победите на фараон Тутмос Трети. Вижте, тук е написано – приведе се тя към северозападната част на колоната и с лекота зачете надписите, които само допреди малко се опитвах и аз да разгадая:
– „Тази колона е направена и издигната в чест на тържествата за трийсетгодишното царстване на Тутмос ІІІ, владетел на Горен и Долен Египет от осемнайсетата династия90, който, след като принесе жертва на бог Амон и с помощта на Хор91, покори всички морета и реки, и в името на всички празници, които ще се празнуват от сега нататък“. – Очите й, тъмнеещи с настъпването на мрака, се спряха върху лицето ми. – Макар че много императори са видели обелиска, след като римляните завладяват Египет, никой не му е обърнал достатъчно внимание. Чак до Константин. Когато пренася столицата на Римската империя тук, в този град, който години след това ще бъде наречен с неговото име, той пожелал да събере в него забележителни паметници, статуи, произведения на изкуството от цял свят, за да го разхубави. И не само – искал е Византион да бъде най-красивият град на земята. Затова и написал до египтяните едно любезно, но строго писмо: „Когато корабите ви тръгнат към Черно море, ще е много подходящо да изпратите този уникален обелиск, за да допринесете за красотата на този град, който смело ви посрещна и за прехраната на който вие толкова помагате“.
90 Осемнайсетата династия (1550–1292 г. пр.н.е.) е една от най-известните в Древен Египет. Понякога се нарича династията на Тутмосидите, тъй като в нея влизат четирима фараони с името Тутмос. – Б. пр.
91 Името на египетския бог Хор означава Този, който е горе или Този, който е далече. Божеството има глава на сокол и носи двойната корона на Египет и ореол от слънчевия диск. – Б. пр.
– А египтяните изпратили ли са го? – попитах я с нескрито любопитство.
– Това не е много ясно. Не се знае кога точно е пристигнал обелискът в този град. Знае се само, че след като е бил докаран, доста дълго време е престоял в пристанището Кадърга. Трябвало е Теодосий І да поеме властта, за да бъде изграден пиедесталът, на който е поставен обелискът92. Той пожелал в чест на победите си да го докара на Хиподрума93, но това му желание не се оказало чак толкова лесно за изпълнение. Наложило се да направят специален път от пристанището Кадърга до Хиподрума, по който да бъде пренесен. Успели да го докарат до там след три дни мъчителни усилия. А за да се постави върху пиедестала, са били нужни според някои 30, според други – 32 дни! – обясни ми тя, сочейки към основата на обелиска.
92 Високият 19,50 м обелиск, който до времето на Михаил ІІІ е имал на върха си позлатена сфера от бронз, бил поставен върху четири медни куба на специално издигнат пиедестал с изображения от живота и подвизите на императора. – Б. пр.
93 Според някои сведения Хиподрумът бил построен от Септимий Север (скоро след 196 г.) и довършен от Константин Велики, който го снабдил с императорска ложа (катизма) и построил големия дворец до него. Той служел не само като спортна арена, но също и като място за провъзгласяване на императорите, празнуване на триумфи и фокус на обществения живот на градското население. – Б. пр.