Паметта на Истанбул

Толкова е умен, че превръща убийствата в послание

След тази пламенна реч на Али не можехме да останем дълго в просторната, изпълнена с книги стая. Тръгнахме си, така и без да разберем със сигурност колко ще са близо до нас Ефсун и Йомер и доколко ще ни помогнат. Но преди това пожелахме да се видим и с госпожа Мелек. Чудно, но Ефсун изобщо не възрази на това ни желание. Минахме по възтесничкия коридор и влязохме в стаята, където в обкръжението на още двайсетина жени Мелек се молеше тихичко, вдигнала ръце към тавана. Не изглеждаше нито толкова силна като дъщеря си, нито разгневена, както всяка друга зарязана съпруга. Щом ни забеляза, започ­на да намества черния муселинов воал, опитвайки се да скрие изкривеното си надясно от удара лице. Но не успя да скрие сълзите си, стичащи се от сините й очи. Дали плачеше за смъртта на изоставилия я бивш съпруг, причина за сегашното й състояние, или за злочестата си съдба?

И смъртта е като брака – винаги променя живота ни, кара ни да се замислим отново за смисъла на живота ни, както и за раждането. Особено ако смъртта е насилствена, винаги те кара да си задаваш въпроса – защо? Не е въпрос на повърхностно любопитство – да разбереш каква е причината престъпникът да убие жертвата си, а най-вече да намериш отговор защо човек убива човека, как е възможно човек да извърши подобно нещо? Но любопитството те тласка и още по-далеч – да се запиташ за характера на убиеца, да размишляваш дали е добър човек, или чудовище, или пък някой душевноболен, психопат? Какъв е обаче – няма значение, всички въпроси те карат да се замислиш за самата природа на човека, да я анализираш. Онези, които приемат, че човекът е добро създание, винаги изпадат в недоумение, сблъсквайки се с убийството, и се жалват, че видите ли, „човещината е свършила“! По-простичко е за онези, които са приели, че човекът е лош по природа – за тях убийството не е нещо странно и необичайно. И според тях единственото, което може да се направи, е да се накажат безмилостно престъпниците и убийците. Още по-жестоко, още по-сурово от начина, по който са го сторили. Без да осъзнават, че всъщност предлагат да се приложат същите методи, които използват и самите убийци, мислейки си, че това е решението на проблема. Но за мен като човек, виждащ нещата от живота като смесица между милосърдието и жестокостта, между нежността и яростта, между съзиданието и разрушението, убийството, дори да не будеше недоумение, ме караше да се разочаровам от живота. Може би защото винаги съм се надявал доброто да победи във вечната битка със злото.