Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

-      Да, прав си. Звънеше ми в три през нощта, за да ме питаш за някой престъпник, и недоумяваше как може оше да съм в леглото. Какво има? Искаш да му съставя профил ли?

-      Каквото и да ни кажеш, ще е от полза.

Селито набързо разказа на Добинс за убийствата. Пси­хологът (доколкото Райм си спомняше) никога не си водеше записки. Как ли успяваше да побере всичко чуто в обраслата си с тъмночервена коса глава?

Добинс се приближи до таблицата на стената. Поразгледа я, докато слушаше разказа на детектива. В един момент го прекъсна:

-      Жертвите, жертвите... Всички са били под земята. Ед­ната заровена, другите в мазе и в подземен обор.

-      Точно така - потвърди Райм.

-      Продължавай.

Селито продължи с подробностите около спасяването на Монеле Гегнер.

-      Добре, добре - каза разсеяно Добинс.

Обърна се отново към стената. Протегна се и се загледа в оскъдните сведения за Извършител 823.

-      Кажи още нещо за твоята идея, Линкълн. За това, че се увлича по старите неща.

-      Не знам с какво може да ни послужи този факт. Засе­га всичките улики, които ни оставя, са свързани с историята на Ню Йорк. Строителни материали от началото на века, оборите, парната система...

Добинс внезапно пристъпи напред и посочи таблицата:

-      Хана, кажи за Хана.

-      Амелия - подкани я Райм.

Сакс разказа, че престъпникът нарекъл Монеле „Хана“.

-      Жертвата каза, че името сякаш му харесвало. Освен това ѝ говорил на немски.

-      И е поел доста голям риск, за да я отвлече, нали? - отбеляза Добинс. - С таксито на летището е било съвсем безопасно за него. Но да се крие в пералното помещение... Изглежда, непременно е искал да отвлече немкиня.

Добинс заусуква един риж кичур от косата си и се тръс­на в най-близкия празен стол.

-      Добре, да опитаме. Подземията... това е ключът на загадката. Това ме кара да мисля, че нашият човек крие не­що, започвам да си мисля за истерия.

-      Той не действа истерично - възрази Селито. - Напро­тив, доста е спокоен и обмисля действията си.

-      Не в този смисъл на „истерия“. Това е понятие за цял ред душевни разстройства. Проявява се, когато в живота на пациента се е случило някакво нещастие, което го е травми- рало дълбоко. Подсъзнателно тази травма се трансформира в нещо друго, нещо, с което организмът се опитва да се за­щити. При обичайните форми на истерията се наблюдават физиологични симптоми: гадене, болка, парализа. Но смя­там, че в случая става дума за нещо друго. Наричаме го раз­двояване на личността; когато травмата поразява психиката, а не физиологията. Хистерична амнезия, реакция на бягство от действителността. И разпадане на личността:

-      Като Джекил и Хайд251 ли? - Мел Купър изпревари Банкс в ролята на наивника.

-      Е, не вярвам наистина да страда от раздвояване на личността - продължи Добинс. - Такива случаи са много ред­ки и класическият пациент с раздвояване на личността обик­новено е по-млад и има по-нисък коефициент на интелигент­ност от нашия човек. - Кимна към таблицата. - Този е доста хитър. Очевидно много добре обмисля действията си. - До­бинс погледна през прозореца за момент. - Интересно, Линкълн. Мисля, че вашият престъпник прибягва към второто си съзнание, когато му изнася, когато иска да убива, и това е много важно.