Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Спящата кукла [bg]
Спящата кукла [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Спящата кукла [bg]

Электронная книга - «Спящата кукла [bg]». Краткое содержание книги:

13 септември 1999 година. Даниел Пел е признат за виновен по обвинението в предумишлено убийство на семейство Кройтън. „Справедливостта възтържествува!“ — провиква се главният обвинител след обявяването на присъдата… Осем години по-късно Пел успява да избяга от строго охранявания затвор „Капитола“. Със залавянето на убиеца е натоварен най-подходящият криминолог. Вече познавате Катрин Данс от „Часовникаря“ — специалист по кинесика, науката за анализ на поведението на престъпниците по време на разпит. Наричана още „живия детектор на лъжата“, атрактивната криминоложка помни много добре психологическата битка, която е водила с престъпника Пел в миналото. За да го залови, преди да е извършил други престъпления, Катрин издирва хора от неговото минало. Проницателната детективка познава до съвършенство езика на жестовете и е уверена, че ще научи къде се крие убиецът. Достатъчно е само да… поговори със заподозрените. Близо десет години Джефри Дивър очарова българските читатели с трилърите си „Колекционерът на кости“, „Убийте Райм“, „Каменната маймуна“, „Милост“, „Сълзата на дявола“, „Невидимия“, „Дванайсетата карта“ и „Часовникаря“. „Спящата кукла“ е новото предизвикателство към любителите на криминалния жанр.
1 ... 66 67 68 69 70 71 72 73 74 ... 180
Перейти на страницу:

Изведнъж му хрумна нещо и се разрови из архивите на местните вестници и телевизионни канали. Това се оказа по-полезно. Започна да записва.

Сред имената в списъка му беше и „Катрин Данс“.

Пел с наслада очерта дебела рамка около него.

Не намери цялата информация, която му трябваше, но за начало беше добре.

Постоянно нащрек, той забеляза черна тойота да влиза в паркинга. Колата спря за миг пред прозореца му. Пел грабна пистолета. После се усмихна. Автомобилът паркира точно на седем места от прозореца.

Тя слезе.

„Моето момиче“ — помисли си убиецът.

Дръж твърдо…

Джени влезе.

— Добре се справи, красавице. — Пел погледна тойотата. — Идеална е.

Тя го целуна силно. Ръцете й трепереха. Не можеше да контролира възбудата си.

— Мина супер! Наистина успях, скъпи! Първо се колебаеше и се уплаших, че няма да стане. Не му хареса тая работа с номерата, но му казах всичко, което ти ме накара, и накрая се съгласи.

— Браво, красавице.

Джени бе използвала част от парите (бе изтеглила девет хиляди и двеста долара, за да осигури бягството му и да се прехранват за известно време), за да купи кола от човек, който живееше в Марина. Щеше да е твърде рисковано да я регистрират на истинското й име, затова го беше убедила да остави старите номера. Обяснила му, че нейната се счупила в Модесто и щяла да си получи номерата след ден-два. Тогава щяла да ги смени и да му изпрати неговите по пощата. Това беше забранено от закона и доста глупаво. Никой не би направил такова нещо, дори за някого, който плаща в брой. Пел обаче изпрати Джени — жена с тесни дънки, наполовина разкопчана блуза и червен сутиен, подаващ се отдолу. (Ако продавачът беше жена, щеше да я накара да се облече прилично, нямаше да й слага грим, щеше да й сложи розова панделка на болна от рак и щеше да й измисли история как трябва да гледа четири деца, а съпругът й е загинал във военна мисия. Хората се хващат на какви ли не измислици.)

— Чудесно. Би ли ми дала ключовете?

Тя му ги подаде.

— Ето и другото, което искаше.

Джени остави на леглото две пазарски торби. Пел прегледа съдържанието им и кимна одобрително.

Тя извади кутия безалкохолно от малкия хладилник.

— Мили, може ли да те попитам нещо?

Вродената му неохота да отговаря на въпроси — или поне да казва истината — отново се прояви, но той се усмихна:

— Можеш. Всичко, което пожелаеш.

— Снощи в съня си каза нещо. Говореше за Бог.

— За Бог ли? Какво казах?

— Не чух, но съм сигурна, че каза „Бог“.

Пел бавно се обърна към нея. Усети, че сърцето му се разтуптя. Хвана се, че е започнал да тропа с крак, и спря.

— Беше уплашен. Помислих си да те събудя, но реших, че не трябва. Някъде четох — в „Рийдърс Дайджест“, в „Хелт“ или де да знам къде — че когато някой сънува кошмар, не трябва да го будиш. Каза и нещо като „Мамка му, не!“

— Така ли съм казал?

Джени кимна:

— Беше странно. Защото ти никога не псуваш.

Вярно беше. Хората, които използват нецензурни думи, не умеят да се владеят добре.

— Какво сънува? — попита тя.

— Не си спомням.

— Почудих се защо ще сънуваш нещо, свързано с Бог.

За момент Пел се изкуши да й разкаже за баща си. После му идваше да й каже: „А ти как мислиш?“

— Нямам представа.

— Аз съм малко религиозна — плахо призна тя. — Съвсем малко. По-скоро съм по спиритическите неща, отколкото да вярвам в Исус.

— Е, що се отнася до Исус, не мисля, че е бил Божи син или нещо такова, но Го уважавам. Той е можел да накара всеки да направи каквото Той поиска. Дори сега, споменаваш името му и хоп, хората са готови да вършат какво ли не. Това е власт. Но при всички религии, официалните имам предвид, човек жертва прекалено много за тях. Не можеш да вървиш по своя път. Искат да те контролират.

Пел погледна блузата й, сутиена. Балонът в него пак започна да расте, усети изтръпване в корема си.

Опита се да го преодолее и погледна записките, които си беше направил при ровенето в Интернет. Джени очевидно искаше да го попита какво си мисли, но не се престрашаваше. Сигурно се надяваше, че е търсил начини да се измъкнат от града, пътища, по които в крайна сметка да стигнат до окръг Ориндж.

1 ... 66 67 68 69 70 71 72 73 74 ... 180
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)