Спящата кукла [bg]

Тя запази спокойствие. Виждаше, че младежът е разстроен. Не приемаше крясъците му лично.

— Искаме час по-скоро да заловим човека, който му причини това.

— Синко, моля те! Поставяш ни в неудобно положение — опита се да го успокои майка му и го докосна по ръката.

— Поставям ви в неудобно положение? — имитира я той и отново се обърна към Данс: — Разпитах малко. Разговарях с някои хора. Знам какво е станало. Вие сте го изпратили в огъня!

— Моля?

— Вие сте го накарали да слезе, когато е избухнал пожарът.

О’Нийл до нея настръхна, но нищо не каза. Знаеше, че Данс не позволява друг да я спасява от неудобно положение. Тя се наведе към Хулио:

— Разстроен сте, на всички ни е тежко. Хайде да…

— Вие сте го избрали. Не Майки. Не някой друг от КБР. Бил е единственият полицай мексиканец и сте решили да изпратите него.

— Хулио — строго се намеси баща му. — Не говори така.

— Искате ли да ви кажа нещо за брат ми? А? Знаете ли, че искаше да работи в КБР? Но не го взеха. Заради цвета на кожата му.

Това беше абсурдно. Във всички калифорнийски полицейски служби, включително в КБР, работеха много латиноамериканци. Най-добрата й приятелка в Бюрото, Кони Рамирес, от отдела за тежки престъпления, имаше повече отличия от кой да е друг агент в историята на Западния централен район.

Гневът на младежа, разбира се, не беше породен от разпределението на постовете между различните етноси в държавните агенции. Коренеше се в страха за живота на брат му. Данс имаше богат опит с гнева — също като отричането и депресията той е признак на стрес, какъвто лъжците проявяват при разпит. Когато някой изпадне в пристъп на ярост, най-добре да го оставиш да беснее, докато се умори. Силният гняв винаги отшумява бързо.

— Не сте го сметнали за достоен да стане ваш колега, но го изпратихте да изгори.

— Хулио, моля те! — проплака майка му.

— Мълчи, майко! Винаги търпиш, когато правят такива неща!

По лицето на жената потекоха сълзи, оставяйки мокри следи.

Младежът отново се обърна към Данс:

— Решихте да изпратите мексиканчето, латиното.

— Стига! — изкрещя баща му и го стисна за ръката.

Младежът се отдръпна.

— Ще се обадя във вестниците. Ще се обадя в телевизията. Ще изпратят репортер и ще видят какво сте направили. Ще разгласят всичко в новините.

— Хулио… — понечи да заговори О’Нийл.

— Не, ти да мълчиш, Юда такъв! Нали бяхте партньори? Ти си й позволил да го пожертва. — Извади мобилния си телефон. — Ще им се обадя. Сега. Ще ви разнищят.

— Може ли да поговорим насаме? — попита Данс.

— А, уплаши ли се?

Катрин се отдръпна в единия край на чакалнята.

Готов за бой, стиснал телефона като нож, Хулио се наведе в личната й проксемична зона.

За нея нямаше проблем. Тя не помръдна, погледна го право в очите.