Спящата кукла [bg]

— Кати.

Данс се обърна и видя едра жена с къса прошарена коса и големи очила. Носеше жилетка, на която висеше табелка с името „Е. Данс, медицинска сестра“ и друга, показваща, че работи в кардиологичното отделение.

— Здравей, мамо.

О’Нийл и Еди Данс се поздравиха с усмивка.

— Няма ли промяна? — попита Катрин.

— Още не.

— Говорил ли е нещо?

— Нищо разбираемо. Видя ли се със специалиста по изгаряния доктор Олсън?

— Не. Току-що дойдох. Какво мисли той?

— Младежът идва на себе си на няколко пъти. Опита се да се движи, което ни изненада. Но е постоянно на морфин, затова не е могъл да каже нищо смислено, когато сестрата му е задала няколко въпроса. — Еди Данс погледна към остъклената стаичка, в която лежеше пациентът. — Не успях да видя официалната прогноза, но ще бъде лоша. Под тези превръзки почти не е останала кожа. Не съм виждала такова тежко изгаряне.

— Толкова ли е сериозно?

— Да, за съжаление. Какво е положението с Пел?

— Нямаме много следи. Още е в района. Не знаем защо.

— Още ли искаш да правим тържеството на Стю довечера?

— Разбира се. Децата с нетърпение го очакват. Може да се наложи да мина съвсем за малко. Но въпреки това искам да го направим.

— Ти ще дойдеш ли, Майкъл?

— Засега така смятам. Зависи.

— Разбирам. Надявам се всичко да се нареди.

Пейджърът на Еди Данс изпиука. Тя го погледна.

— Трябва да се връщам в кардиологията. Ако видя доктор Олсън, ще му кажа да се отбие да ви информира.

Майка й излезе. Данс погледна О’Нийл, който кимна. Показа служебната си карта на една сестра и тя им помогна да си сложат престилки и маски. Двамата полицаи влязоха в остъклената стаичка. О’Нийл остана прав, а Данс седна на един стол и се приведе напред.

— Хуан, аз съм Катрин. Чуваш ли ме? Майкъл също е тук.

— Здрасти, партньор.

— Хуан?

Макар че дясното му око — онова, което не бе покрито с превръзка — не се отвори, на Данс й се стори, че клепачът му леко потрепери.

— Чуваш ли ме?

Ново потрепване.

О’Нийл каза с нисък, успокоителен глас:

— Хуан, знам, че те боли. Ще се погрижим да получиш най-доброто лечение в страната.

— Трябва да заловим този човек — добави Данс. — Колкото се може по-скоро трябва да го хванем. Той е някъде в района. Още е тук.

Главата на ранения помръдна.

— Трябва да ни кажеш дали си видял или чул нещо, което може да ни помогне. Не знаем какво е намислил.

Главата му пак помръдна. На Данс й се стори, че брадичката му трепна.