Спящата кукла [bg]

— Хулио обича брат си — успокои я О’Нийл. — Просто е загрижен за него.

Доктор Олсън дойде. Информира накратко полицаите за положението. Нямаше почти нищо ново. Все още се опитваха да стабилизират състоянието на пострадалия. Щом опасността от шок и инфекция отминеше, щяха да го изпратят в главния център за лечение на изгаряния. Положението беше сериозно, призна лекарят. Не знаеше дали младежът ще оцелее, но щяха да направят всичко възможно.

— Споменавал ли е нещо за нападението? — попита О’Нийл.

Лекарят мрачно погледна към монитора.

— Каза няколко думи, но нищо свързано.

Родителите продължиха да се извиняват за поведението на малкия си син. Данс отдели няколко минути да ги успокои, след което с О’Нийл им казаха „довиждане“ и излязоха.

Детективът подрънкваше с ключовете на колата си.

Всеки специалист по кинесика знае, че е невъзможно да скриеш силни чувства. Чарлс Дарвин пише: „Потиснатите емоции почти винаги се появяват чрез някакво движение на тялото.“ Обикновено това са жестове на ръцете и пръстите или потропване с крак — лесно можем да контролираме думите си, изражението или погледа си, но върху крайниците си упражняваме далеч по-слаб съзнателен контрол.

Майкъл О’Нийл дори не подозираше, че си играе с ключовете.

— Тук са най-добрите лекари в околността — увери го Данс. — Мама също ще го наглежда. Познаваш я. Ще притисне директора на болницата, ако сметне, че са необходими повече грижи.

Майкъл се усмихна сдържано. Умееше да прикрива тревогите си.

— Ще направят чудеса за него — повтори тя, без да има представа на какво, са способни лекарите.

С О’Нийл имаха доста случаи, от които да черпят кураж, главно с техни колеги, но това не можеше да се каже за смъртта на съпруга й и влошаващото се психично състояние на О’Нийловия баща. Никой от двамата не умееше да изразява съчувствие и да утешава — баналностите като че ли ги отдалечаваха един от друг. Обикновено самото присъствие на другия оказваше най-голям ефект.

— Да се надяваме.

Когато наближаваха изхода на болницата, Уинстън Келъг й се обади. Данс се спря да говори, а О’Нийл продължи към колата.

Тя разказа на Келъг за Милар. Научи от него, че търсенето на свидетели в Бейкърсфийлд е било неуспешно; никой не беше видял някого да влиза у лелята на Пел и да взима чука. Колкото до портфейла с инициали Р. Х., намерен в кладенеца, криминалистите от федералното бюро не бяха успели да открият купувача.

— И още нещо, Катрин. Уредих самолет в Окланд, ако Линда Уитфийлд получи позволение свише. И още нещо. Какво става с третата жена?

— Саманта Маккой ли?

— Да. Обади ли й се?

В този момент Данс случайно погледна към другия край на паркинга. Майкъл О’Нийл тъкмо затваряше телефона си. Към него вървеше висока, красива блондинка. Тя му се усмихна, прегърна го и го целуна.